1 Завършваше последната четвърта година от следването на младия Божидар Борисов в университета в Маастрихт, в страната на лалетата, марихуаната и още нещо - Холандия.
Божидар бе двадесет и три годишен млад мъж, за когото заминаването за чужбина бе шанс да получи по-добър старт в живота, но и не по-малко житейско училище и начин да се закали и превърне в истински мъж. Поне такива бяха неговите очаквания, докато стягаше багажът си точно преди да замине за ниската земя преди четири години.
Боби, както го наричаха приятелите му, имаше трудно и бедно детство, затова мечтаеше за по-добър живот за себе си и майка си, която ужасно обичаше. Решението да замине той взе без капчица съмнение, защото знаеше, че то e правилното. Боби добре си даваше сметка какво коства на майка му със заплатата на медицинска сестра плащането на заема, благодарение на когото замина и който щеше да плаща годишните такси. Той бе решен да се справи с всички предизвикателства и нямаше никакво намерение да захвърли с лека ...