Както всяка нощ преди сън, моята майка започна да чете поредната история на любимите ми герои Мечо Пух и неговите приятели.
Слушах я с такъв интерес и си представях колко щастлива бих била, ако поне за миг ги зърна и се озова на поляната сред тях.
Дали защото силно го желаех, или почти унесена в сън, това наистина се случи.
Попадайки в гората, видях Мечо Пух и Тигъра да спорят за нещо. Приближих се към тях с широка усмивка и се опитах да разреша проблема, който беше помежду им.
Изслушах търпеливо щуротиите, които бяха замислили и започнах да се превивам от смях.
Мечо Пух, гладен както винаги, помоли Тигъра да се качат на дървото и да откраднат меда на пчелите. Тигърът пък не хареса идеята с катеренето и предложи да скачат из гората с опашки.
И така, всеки искаше нещо, което другият не можеше да направи. Двамата потънаха в дълъг спор. Тогава аз им предложих вместо да се карат, да тръгнем заедно из гората и да потърсим останалите им приятели. Така всички ще можем да измислим нещо наистина интересно. Хванати за ръце и весело подскачайки по пътечката, нашият безгрижен смях огласи цялата гора.
Докато вървяхме, усетих как моята любима майка ме събуди с усмивка в новото слънчево утро. Въодушевена, аз ù разказах за чудото, което ми се случи. Толкова ми беше хубаво, че не исках този сън да свършва никога! ;)
16.03.2012г. Силвия Даракчиева
© Силвия Даракчиева All rights reserved.