С тези безброй приятелства във Фейсбук си вкарах таралеж в гащите. Мине не мине ден-два, те ти някоя загоряла булка ми се хвърли на врата (виртуално). Госпожа (жица) „Някоя си” желае да ви стане приятелка. Добре де, няма сега да ù скършваме хатъра, щом е за едното приятелство. Натискам ОК и готово. Приятелството, разправят, било най-ценното нещо на света, стига да можеш, когато пожелаеш, да се отървеш от него. Ако, разбира се, не последва нещо друго, което по принцип, е най-вероятно. Тази госпожица Клара беше най-последната личност на света, за която бих могъл да си помисля, но на финала се наложи убедително. Изведнъж се оказа, че съм включен в някакво културно мероприятие и трябва да изнеса лекция пред особено изискана аудитория на тема: „Екзистенциализмът в творческите изяви на кучето Рекс”. Естествено, за да избягна всякакви евентуални революции, не казах нищо на жената. По начало е твърде рисковано да се споделя мнение за подобни мероприятия със законната съпруга по понятни причини ...