Сърце
Той бе дребно човече, всъщност Кендер. На ръст тези същества бяха не повече от метър високи. Имаше заострени уши, уста и вежди, и издължени сини очи. Въпреки тази острота изражението му бе лъчезарно и приятно, предвещаващо добър разговор и приятна компания. Докато се разхождаше из гората той срещна приказна принцеса.
Тя беше висока и стройна, приличаше повече на богиня отколкото на човек. Косата й, като водопад се спускаше до кръста, а оттам преливаше в прекрасна бяла рокля. Медните й кичури й придаваха вид на древна статуя от някой храм. Лицето й грееше като слънце, а очите й бяха същински рубини. Кожата бе нежна като коприна, а за усмивката й – няма думи които да я опишат.
Тя свали дрехите си и навлезе в реката. Започна да плува като делфин. Слънцето си играеше с вълните и ту ги блъскаше и обръщаше, ту бягаше от тях. Птиците своите песни... един напълно обикновен ден за Томас. Да, напълно обикновен ден, само ако и шамар, който току що бе отнесъл няколко метра назад от досегашна ...