Когато ти се появи, сърцето ми само се отвори. Сякаш те беше чакало специално и единствено. Миг колебание - повече за тежест, а не от съмнение. То вече не очакваше никого. Туптеше с това, което беше вътре. А не беше ли то всичко, което трябва да бъде?!
Тогава се появи ти. От някъде... Неочакван... Непознат... Може би и нереален... Но сърцето се усмихваше. Макар че не беше готово, то щеше да те посрещне... Само трябваше да поискаш...
Сърцето ми понякога е било глупаво. Заблуди се. То имаше своята истина, но тя не беше и твоя. Отмина го... Леко надникна през отворената врата. Не ти ли хареса? Да, това е сърце! Малко тъжно, но можещо да обича. Това ли те изплаши? А то не искаше нищо друго - само да си позволиш да влезеш... И както бързо се появи, още по-бързо изчезна...
Ето я капката. Сърцето усещаше, че ти не го искаш и заплака. Една след друга багреха чувствата. А те търсеха къде да се подслонят. Искаха при теб... Но капките продължаваха да падат върху им...
Леден полъх нахлу през отвор ...