СЪРЦЕТО НА ОХЛЮВА
Пиеса в две части
Действащи лица:
Амалия - на двадесет и осем
Ричард – неин съпруг, около четиридесетте
Д-р Греъм – психоаналитик
Вивиан – приятелка на Амалия, на тридесет години
„При мнозина престъпници, особено младите, се наблюдава силно чувство за вина, съществувало преди престъплението, т.е. то не е резултат, а мотив.
З. Фройд
Кабинетът на д-р Греъм. Влиза Амалия. Изглежда притеснена и объркана. Движенията ù са нервни, почти плаче.
АМАЛИЯ. Ще ви разкажа как се случи всичко, д-р Греъм. В онази ужасна нощ се бяхме карали. Обърнах му гръб и заспах. Събудих се с мъчителното чувство, че не ми достига въздух. Беше се надвесил над мен и ме стискаше за гърлото. Ричард се опита да ме удуши, докторе! /Разтреперва се, замълчава/
Д-Р ГРЕЪМ. Успокойте се, Амалия /Изчаква, подава ù салфетки/
АМАЛИЯ. /говори като на себе си/ Страх ме е, страх ме е до смърт. Ако можех да накъсам тоя живот на парченца и да го изхвърля през прозореца! Какво съм аз? Книжна лястовица. Цяла седмица над вестника и в петък фиу-у-у вятърът ме духне в предградията при моя побъркан съпруг. /Умилно/ Но той не беше такъв, когато се запознахме. Беше нормален, дори красив мъж. Ох, как го боготворях! Галех правата му коса, която никога не можех да среша, смеех се на трогателното изопачаване на някои думи, защото не можех да си представя да говори като джентълмен:/преправя си гласа/”Скъпа, подай ми, ако обичаш, чашата с чай. С две бучки захар, ако може”. Обичах го такъв, какъвто е. Може би защото не знаех колко много ще се промени./Продължава да говори унесено на себе си, забравила, че не е сама в стаята/ Грешките ни в този живот са много, но най-нелепата е, че когато сме влюбени нямаме очи за странностите на другия, те ни се виждат незначителни, като капчици дъжд след суша./Бавно и замислено/ Несполучливият брак е еднопосочна улица – като влезеш, няма излизане. Светофарът? Кога моят светофар светна жълто, после червено, а аз забравих да спра и да се огледам? Катастрофите са си чисто и просто за сметка на катастрофиралите./Въздиша развълнувана/Даааааа, страхът несъмнено е осмото чудо на света…
Д-Р ГРЕЪМ./Прекъсва я/ Изглежда вашият съпруг, Амалия, страда от раздвояване на личността/Обяснява внимателно/ Отъждествява се с друг човек и действа от негово име. Това го спасява от чувството за вина. Обикновено как се държи Ричард с вас?
АМАЛИЯ./Замисля се/ Покровителствено. Разбирате ли, когато е в настроение и е спокоен, той е един съвсем нормален човек. Никога не съм мислела, че.../преглъща мъчително/ ще посегне на живота ми. Гледам на него като на залък хляб, който ще преглъщам цял живот. Корав е и засяда на гърлото, но какво мога да направя? Ако го напусна може да вземе сина ми, да започне да ме преследва в издателството, да тормози майка ми и какво ли не още./Плаче/
Д-Р ГРЕЪМ. /внимателно/ Говорите ли за развод?
АМАЛИЯ. Да. Даде ми да разбера, че не дава пет пари, но той пръв ще го поиска.
/патетично/ И ето, сега се моля за мъничко небе, подобно на ранена птица, осъдена да прекара клетия си живот на земята. Копнея за небе, докторе! Та аз съм само на двайсет и осем!/Горчиво/ Първият мъж, в който се влюбих, се превърна в моя Христов кръст. Златни да са гвоздеите, с които ме прикова, не ги искам! Искам си свободата! /Гласът ù пресеква и заглъхва/
Апартаментът на Амалия в Лондон. На вратата се звъни. Чува се звън от целувка.
ВИВИАН. /жизнерадостно/ Скъпа приятелко, как прекарваш дните си? /Декламира патетично/ Което било е – то няма да се върне, а небилото е пред нас./Прави театрален поклон/Каня те на страхотно парти довечера. Официално облекло и задължителна усмивка.
АМАЛИЯ. /по-развеселена/Ох, лесно ти е на тебе. Винаги си така лекомислена…
ВИВИАН. /кокетно, говори бързо и оживено/Прекалено се вживяваш, мила. Днешните мъже не са нищо повече от статуи. Красиви, голи, студени статуи, а ние ги обявяваме едва ли не за хигс-бозон. Превърнали сме ги в божества. Знаеш ли, според някакви нови изследвания Ева била хубава дългокрака кенийка, а Адам – жалък трътлест пигмей. Представяш ли си? Откъде идва началото на човешкия род! Винаги съм знаела, че мъжете с лишени от въображение, но имат повече късмет от нас. И егото им е голямо колкото езерото на чудовището Лох Нес. Ето сега Чарлз чака моето „да”, за да напълни и моя живот с кошмари.
АМАЛИЯ. /Прегръща я/:Скъпа, не всички мъже с маниаци. Чарлз е един мил нормален мъж и те обича.
ВИВИАН. /Остро/ Нормален? Какво значи нормален? И Ричард ти целуваше ръка преди сватбата, а сега сърцето ти се свива като птиче, когато отиваш при него. Къде е границата между нормалността и лудостта? Една крачка встрани и загубваш равновесие…Хайде, помисли за партито довечера. Аз ще съм там.
В кабинета на д-р Греъм. Амалия стои отпусната в един стол. Психоаналитикът се разхожда насам-натам, като говори бавно и отчетливо.
Д-Р ГРЕЪМ. Знам, че е мъчително да си спомняте, но смятате ли, че когато се опита да Ви удуши, Ричард го е направил несъзнателно?
АМАЛИЯ. /съсредоточено/: Не знам, не съм сигурна. Това беше един от пристъпите му, когато се превръща в другия човек. Невинаги си спомня какво е правил. Може би реакцията ми подхранва болното му въображение. Колко ли пъти ме е убивал в мислите си?
Д-Р ГРЕЪМ. /Загрижено/: Амалия, това са страхове на съпруга Ви, не ваши. Откажете се да съпреживявате всичко, което смятате, че изпитва той, защото в един момент ще Ви се стори, че живеете чужд живот. Неговият например. Можете ли да си представите как изглежда животът му? Какво кара Ричард да изпитва тия многобройни страхове, или как се чувства след пристъп, какво въобще става в неговия болен мозък?/Успокоително/ Ще пиете ли чай?
АМАЛИЯ. /Поема чашата с благодарност. Разбърква съсредоточено и отпива/ Не знам кога започна всичко това. /Сигурно е дремело в него като заспал лъв. Но разберете, д-р Греъм, започнах да мисля, че изкупвам грешките на фамилията от някакъв минал живот или бог знае какво. Никога не съм се чувствала толкова безсилна и ужасена пред бъдещето. /Ядосано/Аз го обичах, по дяволите!
Д-Р ГРЕЪМ. /Разбиращо/Трудно е наистина./По-твърдо/Но, Амалия, Вие трябва да вземете решение.
АМАЛИЯ. Решение? Какво решение? /Говори като на себе си/И Вивиан ме упреква, че ще изживея в страх целия си живот. Казва, че имам родители, колеги, приятели…Приятелите са само гости, които знаят кога да си отидат…/Замечтано/Какво е за Вас любовта, д-р Греъм?
Д-Р ГРЕЪМ. /Изненадан, неловко/Вижте, Амалия, аз съм човек от по-старото поколение и не гледам на любовта като на наркотик, без който животът е чернобял и човек никога не сънува цветни сънища. Но като психоаналитик знам, че всичко, което не е минало през ума, остава неясно за сърцето. Има апарат, който може да отчете активността на мозъка ни, но и най-съвършеното устройство не обяснява защо при определени обстоятелства постъпваме по точно определен начин. Ще Ви го кажа простичко, Амалия. Ето Вие, например. Майка Ви е властна и решителна жена, което в миналото Ви е потискало. Сега приемате отношението на Ричард като воля за власт и реагирате по адекватен за Вас начин – подчинявате се. /Амалия слуша с нарастващ интерес/Вашият проблем е, че сте свикнали с насилието в някаква степен и въпреки че вътрешно му се противопоставяте, всъщност го приемате. Свикнали сте друг да взема решения вместо Вас. Затова толкова дълго отлагате мисълта за развод. Чувствате се излъгана в очакванията си, че съпругът ще замести майка Ви с нейната грижа и отговорност…
АМАЛИЯ. /Съсредоточено, довършва изречението/И след опита за удушаване най-после задейства инстинкта ми за самосъхранение…
Д-Р ГРЕЪМ. Да, нарича се психологически срив./Загрижено/Вървете, мило момиче, трябва да си починете.
Партито е в разгара си. През вратата се чува смях и звън на чаши. Влизат Амалия и Вивиан и се отпускат в две кресла.
АМАЛИЯ. /Вее си с ръка, доста развеселена/Ох, отдавна не съм се смяла така. Този Майк е наистина забавен. Сигурно може да разказва много за живота на Изток.
ВИВИАН. Баща му е бил дълги години мисионер там. Запознал се с майка му на другия ден след пристигането си и оттогава не са се разделяли. Тамошните девойки не могат да му простят, че ги пренебрегва заради бяла жена./Обяснява/Обичаите там са такива – всеки мисионер може да живее с малайските момичета и когато си тръгне не е задължен с нищо към тях. Разбира се, може да им остави нещо или дори да ги отведе със себе си, но тези бракове не траят дълго. Момичетата със само част от покъщнината, която често се предава по наследство на следващия наемател.
АМАЛИЯ. /На висок глас/Нима е възможно такова отношение към жената?
ВИВИАН. /Забавлява се с искреното възмущение на приятелката си/Да. И повярвай, скъпа, те съвсем не се чувстват нещастни от това. В техния първобитен мозък любенето е толкова естествено, колкото и смъртта. Те не страдат като нас. Знаят различни магии и с тях постигат това, което според тях е добро. Не си ли чувала за капитан Джо, който умрял от хълцане, преди да види брега? Казват, че станал жертва на такава магия.
АМАЛИЯ. Значи все пак си отмъщават. Не е нормално да не схващат унизителното си положение.
ВИВИАН. Техният живот е кучешка привързаност, работа и смърт. Нищо друго. Съмнявам се, че разбират смисъла на отмъщението.
АМАЛИЯ. Вдига ръце към небето, патетично/О, боже! Когато си направил Ева от реброто на Адам, ти не си помислил колко зло стоварваш на крехките ù рамене. За да я накажеш за първородния ù грях, ти я прокле цял живот да върви след мъжа-господар. Няма справедливост./Замълчава за миг, после сменя темата/Щастлива ли си с Чарлз?
ВИВИАН. Не знам. Прекалено ми е сладникаво – любов, любов, любов…Чувствам се като в пустинята – само пясък и едно огромно озъбено слънце. Сънувам миражи. Сигурно и с него е така.
Двете приятелки остават да бъбрят за по-незначителни неща/
Домът на Амалия. На вратата се звъни. Тя слиза по стълбите, тананикайки си.Отваря. Стъписва се за момент, после се чува бърза целувка. Влиза Ричард.
АМАЛИЯ. /Престорено въодушевено/О, Ричард! Каква приятна изненада! Защо не с обади? Чаках те утре.
РИЧАРД. /Подозрително/Преча ли ти? Да не би да не си сама?/Избутва я и влиза в спалнята. По пътя събаря нощната лампа./
АМАЛИЯ. /Оправдателно/Глупости. Работех. Не мога да свърша всичко в издателството и…
РИЧАРД. /Не я слуша. Тържествено/Бейби, дойдох да ти кажа, че наех къща в предградието. Малко е скъпичка, но ще бъдем заедно и ще започнем нов живот.
АМАЛИЯ. /Със зле прикрит ужас/Наел си къща? За двамата? Ричард, нали се разбрахме?/Умолително/Не можем да живеем повече така.
РИЧАРД. /Пристъпва напред и я хваща за ръката, заповеднически/ Ще си вземеш отпуск и ще заминем някъде само двамата.
АМАЛИЯ. /Тихо и плахо/Не мога, Ричард. Имам много работа. /Почти нежно/ Нека бъдем разумни хора. Д-р Греъм казва, че разумът ще спаси света.
РИЧАРД. /Раздразнено/ Кой е този д-р Греъм?
АМАЛИЯ. /Обяснява охотно/ Психоаналитикът ми. Нали ти говорих за него?
РИЧАРД. /Намръщен, сумти/ Аха. Значи си му разказвала за нас. /Подигравателно/И влизаме ли в графата на нормалните семейства?
АМАЛИЯ. /Помирително/ Не съвсем. Д-р Греъм смята, че и двамата сме имали трудно детство и това се е отразило на сегашния ни живот./Невинно/
Ти убивал ли се, искам да кажа, като дете някое коте, куче или врабче?
РИЧАРД. /Ухилено/ Охо, колко пъти! Умирах да връзвам крачетата на врабче и да гледам как се мъчи да литне.В къщи имахме котка, любимката на пастрока ми. Една такава огромна, лигава и мързелива. Беше луд по нея. Един ден се опита да ухапе мама. /Самодоволно/ Аз скочих, докопах я и хоп-през прозореца. Беше деветият й живот…
АМАЛИЯ. /Въздиша. Отива до прозореца, взира се в нищото, мести безцелно предмети в стаята. Неспокойно/ Ричард, искаш ли да поговорим?
РИЧАРД: /Избухва/ Искам да ме оставите на мира. Всички. Искам да престанете да се занимавате с мене. Да не разправяш на разни психясали старчета за детството ми. Това ровене в личния ми живот ме побърква. Не мога да си представя, че има хора, чиято професия е да бъркат в душата ми с мръсните си ръце…/Разтърсва я/ Проблемите са си мои и аз ще си ги решавам. Разбираш ли ме?
Затръшва ядосано вратата. Излиза.
Амалия в апартамента си. Чуват се стъпки по стълбите. Вивиан се втурва запъхтяна. Разменят си звучни целувки.
ВИВИАН. Чудя се да се смея ли или да плача. Заминавам на сватбено пътешествие.
АМАЛИЯ. /Пляска радостно с ръце, прегръща я. Остават така няколко минути./ Наистина ли? Толкова се радвам. Значи все пак се реши?
ВИВИАН: Не знам защо го направих.
АМАЛИЯ: Аз знам. Защото го обичаш и един брак непрекъснато ще ти го напомня. Дано да продължи толкова дълго, че да загубиш представа за времето!
ВИВИАН. /Закачливо/Невъзможно. Чарлз ми подари пясъчен часовник. Представяш ли си – другите мъже подаряват гривни, пръстени с диаманти, а той-часовник! Винаги е бил такъв, милият ми! Събуждам се през нощта, а той - отметнал завивката си и ме изучава на лунна светлина. Сигурно знае историята на всяко петънце и луничка по тялото ми. С него съм вечно разсъблечена…
АМАЛИЯ. /Въздиша с престорена завист/Щастливка си ти, Вивиан. Чарлз е непоправим романтик.
ВИВИАН. /Заяжда се/Да, романтик от най-досаден тип. Надявам се, че няма да прекараме живота си, броейки звездите.
АМАЛИЯ. Трябва да се радваш, че това е мъжът, с когото ще прекараш живота си.
ВИВИАН. /Проницателно/ Искаш да кажеш, добре, че не е като твоя маниак и удушвач? Почакай няколко години, тогава ще говорим пак. Аз почти нищо не знам за детството му. Твоят д-р Греъм казва, че всичко е заложено там. /Замислено/Помниш ли, че като дете бях главатарка на всичките ни щуротии и исках да съм центъра на света?
АМАЛИЯ. Да, искаше всички да ти се подчиняват./Заядливо-кокетно/ Не получи ли световъртеж от това вечно суетене около твоята особа?
ВИВИАН. /Театралничи/ Не, напротив. Чувствам се като дете на въртележка. Но напоследък един сън се повтаря много често. /Става сериозна, лицето ù помрачнява, бърчи чело, като че ли се колебае дали да сподели/ Сънувам, че тичам по една поляна, обсипана с цветя – виолетки. Откъде накъде виолетки не знам, аз не харесвам виолетки, виж лалетата се друга работа, особено жълтите, красота ти казвам. Както и да е. Та виолетките, които всъщност не харесвам, сами се пъхат в ръцете ми и ми говорят:”Вземи ме, вземи ме, виж колко съм хубава, това е личицето ми, а това-ръчичката…” Чарлз е някъде пред мен, тича по поляната, аз го викам, но той не ме чува, защото ушите му са пълни с пух от глухарчета. Настигам го и на шега започвам да пълня устата му с виолетките, които съм набрала. Цял букет виолетки стърчат от устата му, той се смее, смее, чак очите му изскачат от смях. После пада на тревата и вече не го виждам…
АМАЛИЯ. /Заинтригувана и леко изплашена/Интересно. И откога сънуваш този сън?
ВИВИАН. От деня, в който започнаха неприятностите ти с Ричард. Почти всяка нощ. Не ти казах, защото не исках да те тревожа. Но сега, не знам какво ми стана, изплюх камъчето. Интересно, досега винаги съм спяла невинно като бебе, никога не съм сънувала. Има хора, които пътуват насън, други вършат геройства, а аз-нищичко. Докато не се появи тоя сън, който просто ми се НАТРАПВА, сякаш иска да ми подскаже нещо.
АМАЛИЯ. /Прегръща я/Скъпа приятелко, не ми казвай, че страдаш заради мен! Просто бъди щастлива с твоя мил и добър мъж!
ВИВИАН. /Поучително/Страданията са за слабите духом, мила моя. Аз не съм от тях. Аз съм волна ездачка, родена да се рее някъде на белия си кон, да вее коси на вятъра и да се радва на света. Е, трябва да вървя. Чарлз става нетърпелив, когато се забавя повече от няколко минути. Довиждане, Амалия! Пожелай ми вълнуващо пътуване!/Целува я по бузата и тръгва. Амалия ù маха с ръка и остава замислена. Връща се в стаята/
ВТОРА ЧАСТ
Амалия влиза запъхтяна в кабинета на д-р Греъм. Прилича на обезумяла. В ръцете си държи вестник.
АМАЛИЯ. /На д-р Греъм/ Четохте ли вестниците тази сутрин? /Не изчаква отговор, чете/”Нещастен случай или хладнокръвно убийство? Вчера на отдалечена поляна бе намерен мъртъв мъж. Съдебният лекар д-р Х. установи, че смъртта е настъпила от задушаване. Няма следи от борба. Експертите смятат, че става дума за игра между близки хора, завършила трагично. Задържаната Вивиан М., съпруга на починалия мъж, твърди, че се е самозадушил въпреки усилията й да му помогне. Ако се касае за убийство, остава неясно основното –мотивът.”
Д-Р ГРЕЪМ. /Озадачен и замислен/ Вие говорихте ли с нея?
АМАЛИЯ. /Хлипа/Да, сутринта, преди да я задържат. Каза, че трябвало да последва съня си, за д ми помогне. Държеше се странно. Усмихваше се, имаше вид на лунатичка. Не разбирам какво общо имам аз с тази ужасна история. Обяснете ми, моля ви, нека някой да ми обясни/изпада в истерия, после изведнъж престава да плаче. Сепнато към д-р Греъм/Тя иска да Ви види.
Д-Р ГРЕЪМ. Мен? Какво иска от мен?
АМАЛИЯ. Спомена, че иска да се явите в съда като свидетел.
Д-Р ГРЕЪМ. /Резервирано/Но, разберете, тя не е моя пациентка. Какво мога да кажа аз? Познавам я само от Вашите разкази. Какво да кажа в нейна защита? Да тълкувам сънищата ù?
АМАЛИЯ. /с нотка на кокетство/ Скъпи д-р Греъм, изслушайте ме, моля Ви. Тя ми е приятелка и е в опасност. Знаете ли какво са приятелите? Те идват за някой празник и остават цял живот. Пият пунш, пушат трева в стаята в колежа, пускат хвърчила с децата ти, сядат до теб, на ъгълчето на леглото, когато ти е тежко…И сега Вивиан, с която сме делили дори момчетата в гимназията, има нужда от мен. Трябва да й помогнем, моля Ви!
Д-Р ГРЕЪМ. /По-меко/Добре, успокойте се, Амалия. Ще го направя, но само заради Вас. /Излизат/.
Стаята за свиждане. Чува се шум от разместващи се столове. Слаба улична глъчка. Вивиан е напрегната. Влиза д-р Греъм.
ВИВИАН. /Смутена е и говори бързо/Здравейте, д-р Греъм. Как сте? Надявам се да сте добре… Аз съм по-добре, имам предвид въпреки обстоятелствата…Благодаря, че дойдохте.
Д-Р ГРЕЪМ. /Доста резервирано/Моля Ви, Вивиан. Нека се ограничим с най-необходимото. Нямаме много време. Тук съм заради Амалия./Изкашля се, с променен глас/ Кажете ми, още ли сънувате онзи сън?
ВИВИАН. /Изненадана/ Кой сън? А-ъ, Амалия Ви е разказала!/Объркана, продължава да говори/ Не знаех, че е било част от терапията й, но… Не, вече не сънувам. Може да съм се излекувала, как мислите, докторе? Дали е било някаква душевна болест? Някаква ангина на душата, която преболедувах?
Д-Р ГРЕЪМ. И не чувствате никакви угризения?
ВИВИАН. /Сериозно, гледа го в очите/ Това беше игра. И на Чарлз му харесваше. Само че го победих. Аз винаги побеждавам, дори на шах.
Д-Р ГРЕЪМ. /Внимателно/И защо го направихте, Вивиан?
ВИВИАН. Обичам възмездието. Аз съм феминистка, д-р Греъм, и мисля, че не само жените трябва да плащат за грешките си. Амалия ми е най-добрата приятелка и не можех да гледам как страда. Извърших престъпление, вярно е, но никой не може да ме упрекне, че съм била изпълнена с несправедливи чувства. /Назидателно/Вината като понятие не съществува, защото тя непрекъснато се изкупва от някого някъде по света.
Д-Р ГРЕЪМ. /Смаян/ Но защо убихте Чарлз, а не Ричард тогава?
ВИВИАН: Няма да повярвате, но се страхувах да не повторим тяхната история. Голяма любов и после – страх до края на живота. Нямаше да понеса да гледам как се побърква пред очите ми.
Д-Р ГРЕЪМ. /Объркано/ Значи все пак сте го обичали?
ВИВИАН. Да. И точно затова нямаше да издържа да гледам как се променя с годините. Можеше да стане, нали? Да се държи лошо с мен, да заживее в свой свят, дори по-лошо…Аз съм едно капризно дете, което предпочита кръвта пред сълзите. Когато бях малка и направех някоя пакост, молех татко да ме набие, защото не можех да гледам разплаканите очи на мама./Сменя темата/Мислите ли, че ще ме осъдят?
Д-Р ГРЕЪМ. /Раздразнено/Дори и да Ви осъдят, това няма да Ви повлияе. Вие не притежавате чувството за вина, присъщо на повечето хора във вашето положение./Твърдо/Страхувам се, че няма да съм Ви полезен в съда. /Изправя се, кимва с глава за довиждане. Излиза бързо/
Амалия в кабинета на д-р Греъм. Изглежда по-спокойна.
АМАЛИЯ. Д-р Греъм, може да Ви се стори непочтително да използвам благоразположението Ви към мен, но трябва да Ви призная нещо. Обещах на Вивиан, че ще свидетелствате.
Д-Р ГРЕЪМ. /Става, започва да се разхожда, размахвайки с ръце. Опитва да се овладее, много ядосан/ Но, Амалия, постъпили сте неразумно. Напразно си мислите, че моето присъствие ще промени нещо или ще помогне на Амалия да осъзнае вината си. /По-търпеливо/Не разбрахте ли, че и ние сме част от играта? /Натъртено/От нейната игра. Вивиан иска да Ви накара да поемете отговорност. Да прекрачите прага на несигурността в личния си живот. Да се освободите от оковите. Не знам как да Ви го кажа. Тя иска да Ви накара да напуснете Ричард. Това е смисъла на ужасната й постъпка. Болното въображение е способно на изумителна изобретателност, за да оправдае склонността си към насилие. Колкото и странно да е, то е било насочено към Чарлз, но Вие сте потенциалната му жертва. Тя разчита да Ви разстрои, за да Ви изтръгне от унеса на безизходицата, в която сте попаднали с мъжа Ви. /На себе си/ Чудя се дали на делото ще твърди, че е извършила престъплението с пълно съзнание за действията си.
АМАЛИЯ. /Започва да разбира/Значи затова повтаряше, че го е направила заради мен! О, боже!/Закрива лицето си с ръце, разплаква се/
Ричард и Амалия в апартамента й в Лондон.
АМАЛИЯ. /Държи в ръцете си снимка, любува ù се/Това е последната ни снимка с Чарлз. Изглежда толкова щастлив с Вивиан.
РИЧАРД. Сигурно тя не е била щастлива с него.
АМАЛИЯ. /Възразява/Но това не е причина да убиеш някого!
РИЧАРД. Изплашила се е да не започне да пие. Или да ù изневерява. Вивиан е жена на място и не би позволила такива неща. Прилича на мен.
АМАЛИЯ. /Учудена/Значи ти оправдаваш постъпката ù?
РИЧАРД. Разбирам я. Тя има силно развито чувство за собственост и като всяка истинска дама знае цената на притежанието.
АМАЛИЯ./Внимателно, с лошо предчувствие/Каква е тя, Ричард?
РИЧАРД. Усещането, че разполагаш с мислите, с тялото на един човек, дори с живота му ти дава сила, която не може да се сравни с никаква наслада на света. /Нравоучително/Хората сами избират поведение на притежатели или притежавани. Това е мноого стара игра. И после никой не трябва да се сърди, ако играта загрубее.
АМАЛИЯ. Ти от кои си?
РИЧАРД. Никога не съм бил прекалено самоуверен, за да твърдя, че ще останеш само с мен, но от момента, в който се разделим, ти ще бъдеш пътничка…/Усмихва се цинично, запалва цигара. Дълбокомислено/Трудно е да се разделим с това, което дълго и страстно сме обичали, но понякога това е единственият начин да го запазим само за себе си.
АМАЛИЯ. /Ужасена/Ох, Ричард!/Избягва от стаята/
Ричард остава сам.Налива си скоч. Говори на себе си.
РИЧАРД. Е, Вивиан, вдигам чаша за теб! Сигурно доста си се забавлявала, докато напъхаш устата на оня умник с виолетки. Как ли е изглеждал? Ха-ха-ха, хваща ме смях като си помисля колко сме свикнали с порока. Той е до нас и се хили с гадната си физиономия, а ние гледаме филми на ужасите и изтръпваме от страх, ако си порежем ръката./Философски/Нашето общество е като ято щрауси, всеки от които гледа да си зарови по-дълбоко главата в пясъка. Да не чува, да не вижда, да не го интересува нищо, освен какво ще яде днес. Ето, аз не съм потомък на богата фамилия и нямам пари в банката. Страховете са си само мои и ако не се намери някой да ме обяви за луд и опасен, ще изживея кротко дните си. Но те ме предизвикват, по дяволите!/Удря по масата, гласът му става гневен, вика/Всички тия разговори за детството, състрадателните погледи искат да ми внушат чувство за непълноценност. Сигурно така човек става крадец или убиец. Внушават му, че не е като другите, изопачават думите му, тълкуват постъпките му превратно, водят го бавно към мига, в който сам ще повярва, че е престъпник. Значи точно близките, приятелите подготвят пътя към собствения ти ешафод…/Продължава да пие, мърмори все по-несвързано, докато накрая думите му заглъхват. Захлупва глава върху масата/
Амалия и Вивиан в стаята за свиждане. Гледат се безмълвно няколко минути.
АМАЛИЯ./Чете оживено откъси от вестникарски статии/ „…Не е ясен мотивът…Няколко седмици преди процеса Вивиан се усмихва чаровно на опитите да я оневинят…Експертите говорят за невменяемост на подсъдимата…”
ВИВИАН./Прекъсва я/Колко сложни думи! Защо не наричат нещата с истинските им имена? Аз съм убийца, Амалия! /Натъртва на всяка буква/
У б и й ц а! Не е важна причината. Кому, по дяволите, е необходимо да знае колко съм разочарована от любовта, от този живот въобще и подобни врели-некипели?/Възбудено/ Всички ние сме като навита пружина – като превърти ли малко може да направи куп безобразия. Всеки от нас поне веднъж го е правил.
АМАЛИЯ. Кое?
ВИВИАН. Ами, сбивал се е с приятел. Или е прелъстявал приятелката му. Предавал е най-близкия си човек. Бягал е от страх. Крал е, защото е бил гладен. Който е праведен, нека първи хвърли камък…Но обществото заклеймява само убийците. Знаеш ли защо?
АМАЛИЯ. Не. Не съм се замисляла.
ВИВИАН. /Бурно, ръкомаха, сякаш държи реч пред невидима публика/Защото обществото се страхува от тях. Те са неговото криво огледало, въплътената му мечта за власт чрез насилие. Във всеки от нас дреме такава мечта и затова наказваме така жестоко убийците, които открито я изразяват. Искаме да я стъпчем ей-така, до дъно…/Показва как тъпче въображаемо нещо с крак/ И отричайки я, си мислим, че я подчиняваме. ..Добре, ще ме вкарат в затвора, може дори да ми приготвят смъртоносна инжекция. Все едно, ще бъда наказана…И Ричард се опита да реши проблемите си чрез насилие, но не последва нищо от това, нали? Тишина. Пълна тишина. Ти посърна като цвете, дори не опитваш да се зщитиш./Замислено / Кога спряхме да говорим за себе си, за очакванията и мечтите си? Затворихме се между четирите стени и станахме непристъпни като тях. Безмълвни. Моят дом още е крепост, но не е нашия дом…Общият живот е родил егоисти…
/Безмълвно се приближават двама надзиратели, хващат я за ръката. Чува се щракане на белезници. Отвеждат я./
Вивиан и д-р Греъм разговарят в предварителния арест. Личи, че са преодолели първоначалните пречки в общуването помежду си. Изглеждат по-спокойни и добронамерени.
Д-Р ГРЕЪМ. Вивиан, ще се опитам да Ви помогна. Но и Вие трябва да направите усилие да изглеждате поне малко разкаяна. Никой съдебен заседател няма да повярва на приказките на обвинението, че такова убийство може да бъде извършено хладнокръвно и без спомен от вина и съжаление. От своя страна и аз ще премълча някои неща…
ВИВИАН./Любопитно, с тон на кокетка/ Какви неща? И защо ще го правите, д-р Греъм? Доколкото си спомням, в началото ме приехте доста трудно и хладно, като човек от друг свят.
Д-Р ГРЕЪМ. /С известно неудобство/ Чуйте ме, Вивиан. Имам дъщеря на Вашите години, която страда от биполярна маниакална депресия. След смъртта на майка си почти не излиза от стаята си. Страхува се да не убият, както, убедена е, са направили с жена ми. Сега разбирате защо се отнесох така с Вас в началото. Мога да разбера страха на хората от смъртта, но не и склонността на някои да я провокират, като стават убийци./Умолително, иска да потвърди заключенията си/Моля Ви, Вивиан, само не ми казвайте, че сте програмирана от някакъв висш разум да убивате! Така. Да приемем, че сънят с виолетките Ви е подтикнал към това престъпление. Вие просто сте повторили съня си. Така ли е?
ВИВИАН. Толкова често сънувах този сън, че като се събуждах си казвах: ”Това не може да е случайно”. Може да съм била подведена.
Д-Р ГРЕЪМ. /С глас на хипнотизатор/Подведена от какво, Вивиан?
ВИВНИАН. От собствените си страхове. Като слушах Амалия да ми разказва за тях двамата с Ричард, започнах да мисля, че и с нас ще стане същото. И тогава Бог ми изпрати тоя сън като прозрение. Вече знаех какво да правя, за да не е ме е страх от бъдещето.
Д-Р ГРЕЪМ. А сега? Страх ли Ви е от нещо сега?
ВИВИАН. Не. Вече не. Мисля, че цял живот съм вървяла към този миг, в който ще заживея в мир със себе си. Сигурна съм, че до края на живота си ще върша само хубави неща. Не че съжалявам, не ме разбирайте погрешно. /Усмихва се съзаклятнически./Просто постигнах равновесието, към което се стремях.
Д-Р ГРЕЪМ. Искате да кажете, че вложихте цялата си младежка енергия в едно престъпление? А не можехте ли да я използвате за нещо градивно?/Разгорещява се/Да се включите в някакво женско движение, да събирате помощи за ветераните от войната, за инвалидите или бог знае какво?
ВИВИАН. /С горчивина/Знаете ли, д-р Греъм, нещастието на моето поколение е, че е родено много след Христос и твърде близо до Апокалипсиса. Това обяснява анархическите ни настроения и липсата на идеали. Когато човек няма истински идеали, той започва да се прекланя пред фетиши. Нашите фетиши са насилието и парите. Дайте ни усещане за смисъл и ние ще преобърнем света! Но дотогава ще се лутаме обезверени и пълни с комплекси. /Сеща се, без връзка/ Учените са открили серотонинови рецептори в сърцето на охлюва, а ние си набавяме хормони на щастието с амфетамини и…грях…
Д-Р ГРЕЪМ. /Изглежда впечатлен/Умна жена сте, Вивиан. Защо трябва да влезете в затвора?
ВИВИАН. Приемете го философски, д-р Греъм. Аз съм една от многото, на които е омръзнало от заместители.Чипс в картонени кутии, замразена храна, изкуствена коприна. Копнеех за нещо истинско и го преживях. Това е.
Амалия в апартамента си в Лондон. Прелиства дневника си. Чете.
АМАЛИЯ. //На глас/”Днес, 14 юли, всичко свърши. Снизхождението, което с д-р Греъм се надявахме да проявят съдиите, вкара Вивиан в психиатрична клиника. Никой не се усъмни, че престъплението е плод на болна психика. Нашето правосъдие изглежда способно само да надява усмирителни ризи, вместо да търси причините за лудостта. Кое накара едно момиче от почтено семейство да посегне на най-близкия си човек? Коя е причината на всеки три минути в света да става по едно тежко престъпление? Вивиан казва, че действителността - това са сбъднатите сънища на всеки от нас. Може би идеята за Френската революция се е родила първо в съня на Робеспиер или кошмари са предшествали разпадането на Британската империя? Кой би повярвал, че подсъзнанието играе такава роля в живота ни? Колкото и парадоксално да звучи, всички престъпления са заченати от страх. Осъзнатият, всесилен страх …”
Амалия и Вивиан се срещат за първи път след процеса в психиатричната клиника. И двете с много развълнувани. Гледат се дълго, безмълвни. Разменят прегръдки и целувки./
АМАЛИЯ. Скъпа приятелко, имам новини за теб. Подадох документи за развод.
ВИВИАН. /Много зарадвана/Наистина ли, Амалия? Това е най-хубавото, което се е случило от месеци насам. Значи повече няма да си нещастна…/Прегръща я/
АМАЛИЯ. Да, но трябваше ли да се случи това ужасно…ъ-ъ-ъ… убийство, за да се разбунтува духът ми срещу потисничеството на Ричард? Шокът ми подейства като сигнална тръба –ту-ту-ту-ру-туу! Изкара ме от унеса. Трябваше да го направя много по-рано. Заради себе си…Заради тебе…/Сменя темата/ А ти как се чувстваш? Свикна ли с обстановката?
ВИВИАН. /Примирено/Покрай толкова луди и аз започвам да полудявам. Но открих нещо интересно. Почти всички тук, ако са поставени в същата ситуация биха действали по същия начин. Поразпитах и бях удивена. Значи нашите врагове са обстоятелствата. Никой не е достатъчно силен, за да извърши престъпление, без да е подпомогнат от тях.
АМАЛИЯ./Сепнато/Щях да забравя. Д-р Греъм ти изпраща това./Подава ù пакет. Вивиан разкъсва хартията. Чете./
ВИВИАН. „Убийството като авантюра” от д-р Уйлям Греъм. О, Амалия!
АМАЛИЯ. /С нежност/Д-р Греъм каза, че я е посветил на теб. Помогнала си му да види другата страна на престъплението.
ВИВИАН. Значи вече не ме упреква?
АМАЛИЯ. Обикновено хората не прощават отнемането на човешки живот. Но д-р Греъм е психоаналитик и се интересува преди всичко от мотивите. Прочети книгата и ще поговорим. Аз тръгвам. Илиза.
Д-р Греъм посещава Вивиан в клиниката.
Д-Р ГРЕЪМ. Здравейте, Вивиан. Как сте?
ВИВИАН. Малко съм потисната. Вашата книга ми подейства особено.Чувствам се сякаш без дрехи, но не ми е неудобно, а леко, леко, сякаш сега ще полетя.
Д-Р ГРЕЪМ. /Закачливо/Значи съм усетил желанието Ви да гледате на света от птичи поглед./Сериозно/ Вие сте родена авантюристка, Вивиан, и това, според случая, е Вашето щастие или нещастие. Избрали сте опасната игра да казвате нещата с истинските им имена. Любовта не е само любов и омразата не винаги съдържа елемент на отмъщение, но между тях има връзка. Можем да убием от ревност, от страх, но съществува ли убийство заради самото убийство? Вие, Вивиан, преобърнахте представите ми за нормално и патологично с главата надолу. Винаги съм смятал, че границата между двете е тънка като конец, но не съм замислял за иглата, която бродира, така да се каже, поведението ни. В нечия ръка тя може да е миро, а в друга – меч.
ВИВИАН. /С интерес/Надявам се, че не ме смятате за побъркана като тези тук. /Сочи с глава няколко пациента, които си тананикат, люлеят се по столовете, въртят безумно очи, държат безмислени речи/
Д-Р ГРЕЪМ. Пази, Боже, разбира се, че не, Вивиан. Тези хора са стигнали дотук, защото постепенно са драматизирали страховете си докато са станали по-големи от тях. Вашият случай е съвсем различен.
ВИВИАН. /Саркастично и нападателно/ В един свят, в който лудостта е предимство, извиняващо и най-ужасните постъпки, би трябвало да се радвам, че попаднах в психиатрия, а не в затвора. Тук поне се отнасят с известно снизхождение. Лекарите са мили с нас, говорят ни бавно, за да са сигурни, че ще ги разберем. Свещените думи са тишина и групова терапия.
Д-Р ГРЕЪМ. /Опитва се да я разсее/Е, не преувеличавайте, момиче. Вие сте пациенти и съвсем не се държат лошо с вас. Между другото, главният лекар и удивен от Вашата проницателност. Каза, че сте подхвърлили някаква еретична мисъл…
ВИВИАН. А, да, спомням си. Казах, че след като аз се преборих със страховете си, убивайки, сигурно има начин да открием градивен елемент в престъплението.
Д-Р ГРЕЪМ. …/Озадачено/И какъв е той?
ВИВИАН. Амалия сигурно Ви е казала, че е решила да поиска развод. Разбирате ли, тя е преживяла шок и това й е послужило като сигнал за действие. Тя е ПОВЯРВАЛА, че може да го направи. Не мислите ли, че хиляди, не, милиони хора, които са твърде нерешителни обикновено, в една АБСУРДНА ситуация могат да придобият неподозирана сила? /Разпалено/ Цялата беда на грешното ни човечество е, че не познава себе си, не се замисля за надеждите, страховете, очакванията си и те понякога му изиграват лоша шега. Тъжно е да погледнеш в душата си и там да е тъмно като в кладенец. А повечето хора наистина не виждат надежда…Никой не е роден фаталист, но животът на някои е върволица от погрешни стъпки. Истинският живот е поредица от тестове – искаме или не трябва да ги направим. Някои ги издържат, други преписват отговорите наготово, трети се провалят, но рядко анализираме резултатите. И това е грешката ни. Човешките грешки струват много по-скъпо, когато не водят до познание…
Д-Р ГРЕЪМ. А Вие, Вивиан, сег по-добре ли се познавате? Искам да кажа, убийството помогна ли Ви да надникнете в себе си?
ВИВАН. /Убедено/ Разбира се. Но освен, че научих много неща за себе си, които може би никога нямаше да узная при други обстоятелства, помогнах на Амалия да си възвърне самоуважението и на Вас /кокетно се усмихва/да напишете книгата си. Друг е въпросът, че начинът, който избрах, не беше най-добрият./Замислено и почти срамежливо/Трябваше да се запозная с Вас по-рано, д-р Греъм. Щях да разбера, че хората могат да решават проблемите си като разговарят за тях. Душата е една чаровна кокетка, която обича да се разголва с мисълта, че това я прави неотразима./Признателно/Все пак, благодаря Ви, д-р Греъм, за всичко!
Д-Р ГРЕМ. /Разчувстван, обгръща раменете ù/Няма защо да ми благодарите, Вивиан. Това е професията ми – да анализирам мислите на хората. Дано Вашите занапред са чисти и светли. Бог да Ви пази!
Край
© Вероника Митева All rights reserved.