Сърцето още мъничко за теб тупти.
… Цяла съм… пипам си краката – тук са, ръцете ми – и те, главата... всичко, всичко си е тук... светът наоколо – тук е... у дома съм – оцеляла съм... аз съм…
Тогаз – ще продължа да плача, докато имам сълзи, докато… но, не мога – защо, опитвам пак… не става и... разбрах - Сърцето – няма го... къде е – то ли си отиде, аз ли го отпъдих, какво… по дяволите…
Ще го търся – да, странно но ми е добре… не чувствам, не боли, не страдам… но като ми мине – как пък ще се радвам, как ще се смея, как ще казвам „заболя ме сърцето от любов, сви ми се сърцето от жал…”, - не, определено ще ми трябва – може би не днес, но утре... по-нататък…
Скочих... първо обичайните места - до мен, върху леглото, на бюрото... - не - няма го…
Изскачам навън – оглеждам се, магазина, будката за вестници, спирката,… не.
Няма го никъде... ще звъня на – кого? – приятели…”Не, не съм”, „как можа да си помислиш”, „откъде на къде”, „абе к’во говориш”… Не! - Трябва да е тука… мисли... къде, къде… Н ...