Още като погледна през прозореца, разбра, че в съседната къща става нещо. Не се виждаше никой, но си личеше, че вече е обитавана. От известно време къщата беше празна. Предишните собственици се изнесоха преди месец и заминаха да живеят другаде. Изглежда са я продали на някого. Рени се замисли, кои ли са новите им съседи? И що за хора са? Дали щяха да се разбират и с тях, както се разбираха със семейство Иванови? Те бяха мили хора. Младо семейство без деца. Нанесоха се преди две години и веднага се сприятелиха с хората от квартала. Когато си тръгваха, всички се събраха на прощално парти. Тя постоя още малко на прозореца, но като не видя никого, се отказа и се отдръпна.

Рени беше осемнадесет годишна и току-що беше завършила гимназия. Живееше със семейството си. Майка ù Мария, четиридесет годишна жена, работеше като шивачка в цех за дамско облекло, а баща ù Петър, който беше на 45 години, работеше като строител в една частна фирма. Тъй като по цял ден беше сама, Рени се чудеше какво да прави. Понякога излизаше с приятели, но повечето време си стоеше у дома. И така реши да наблюдава съседната къща, за да разбере кой се е нанесъл в нея. Но наблюденията ù не дадоха резултат, затова един ден отиде и позвъни на вратата. Дълго време никой не отвори и тя реши, че стопаните не са си вкъщи. Тъкмо когато се обръщаше да си ходи, вратата се отвори и на прага застана млад мъж на видима възраст около тридесетте. Изглежда набързо беше обул избелели дънки, които все още закопчаваше. Нагоре нямаше нищо и без да иска, Рени се загледа в мускулестия му гръден кош.

- С какво мога да ви помогна?

Тя се смути и вдигна поглед към лицето му. Насреща я гледаха очи с цвят на течен шоколад. В тях се четеше интерес.

- Извинете... – заекна Рени – Аз... Помислих си, че семейство Иванови са се върнали – излъга тя.

Тъй като той не каза нищо, тя се извини още веднъж и си тръгна. Така и не разбра кои са новите ù съседи.

Мъжът се прибра отново в къщата и повече не се показа. Рени продължи да наблюдава скрита зад прозореца. Седмица по-късно все още не знаеше нищо. Никой не влизаше и не излизаше от тази къща през деня. Нима не работеха тези хора. А и с какво се хранеха, не ги виждаше да пазаруват.

Един ден Рени не издържа и отново позвъни на вратата на своите нови съседи. След като почака малко, на вратата се появи същият мъж. Беше облечен по същия начин, както и предния път и изглеждаше сънен.

- Аз май ви събудих.

- Стана ви навик. Кого търсите този път?

- Никого. – личеше си, че е смутена и объркана – Всъщност идвам при вас.

Той не каза нищо. Покани я с жест да влезе, като се отмести от вратата. Тя се поколеба за миг, огледа съседните къщи, но се сети, че почти всички са на работа по това време, така че нямаше кой да я види и влезе. Въведе я в хола и седна на дивана. Тя пристъпи плахо и седна на края на един фотьойл. Тъй като мълчеше, той отново попита.

- С какво мога да ви помогна?

Преди да му отговори, огледа хола. Беше подреден с вкус и добре поддържан.

- Всъщност нямам нужда от помощ.

Видя го как смръщи вежди и попита на свой ред.

- Съпругата ви на работа ли е?

- Нямам съпруга. Не съм женен.

- О,оо! Сам ли живеете?

- Да. Всъщност ще ми кажете ли защо дойдохте, или ще си губим времето с празни приказки?

Рени разбра, че е допуснала грешка, като е дошла, но тъй като вече беше тук, трябваше да каже нещо.

- Аз... Всъщност исках само да се запознаем, тъй като в квартала всички се познаваме и...

Видя го как повдигна вежди и се смути още повече. Не знаеше как да излезе от глупавата ситуация, в която сама се беше забъркала. След като не продължи, той довърши вместо нея.

- И понеже не знаете нищо за мен, аз привлякох любопитството ви.

Тя се изчерви. Стана ù още по-неловко. Изправи се.

- Аз... Мисля, че е време да си ходя. Извинете.

И тръгна към вратата. Той се засмя иронично.

- И няма да разберете кой съм и какво правя тук?

Тя се спря и се обърна към него.

- Не. Всъщност това не ме интересува вече.

Той отново се засмя.

- Нима. Не дойдохте ли, да се запознаем? Е...

Стана и пристъпи към нея. Тя отново се изчерви.

- Името ми е Боян. Боян Боянов.

И ù подаде ръка. Тя се поколеба, но я пое.

- Рени. Рени Петрова. Живея в съседната къща със семейството си.

- Хубаво. Ето, че се запознахме. И тъй като вече попречихте на съня ми, ще ми правите ли компания за кафе?

- Ами, аз не бих искала да ви притеснявам повече. Май ще е по-добре да си ходя.

- Защо? Бързате ли за някъде?

- Не. Всъщност не.

Не знаеше защо, но се чувстваше много неловко в негова компания.

- Е, тогава седнете. Аз ще отида да направя кафето.

Тя нямаше друг избор, освен да остане. Върна се на фотьойла и зачака. Огледа се отново наоколо. Направи ù впечатление, че няма никакви снимки. Но в това нямаше нищо странно, та нали ù каза, че живее сам. Не ù се наложи да чака много. Боян се появи бързо с двете кафета.

- Със захар или без?

- С две лъжички, благодаря.

Той сложи захарта и ù подаде кафето, след което седна на дивана срещу нея. Явно нямаше намерение да поддържа разговор, затова тя се почувства длъжна да каже нещо.

- Всъщност, защо спите по това време?

- Защото работя през нощта.

Тя се почувства виновна, че е нарушила режима му.

- Май ви дължа извинение, задето попречих на съня ви.

- Няма нищо. Следобед ще се опитам да поспя още малко.

Отново настъпи мълчание. Рени си позволи да огледа домакина си. Той беше в същите избелели дънки, беше облякъл и бяла тениска. Явно я беше сложил, когато отиде за кафето, защото преди това беше гол до кръста. Тя много добре си спомняше как изглежда гръдният му кош. Добре оформени, стегнати мускули. Добре оформени бяха и мускулите на ръцете му. Изглежда тренираше, но кога и къде? Не го беше виждала да излиза от къщата, откакто се нанесе. Вдигна поглед към лицето му и се загледа в него. Имаше класически черти. Гладко чело, прав нос, леко изпъкнали скули. Устните му имаха съвсем слаби, почти незабележими извивки нагоре в краищата и долната устна беше малко по-плътна от горната. Беше гладко избръснат. Както забеляза и първия път, когато дойде, очите му имаха цвят на течен шоколад, а косата му, дълга до раменете, беше леко чуплива и тъмно кестенява. Не беше забелязала, че и той я наблюдава и сега долови насмешка в погледа му. Досети се, че е породена от интереса ù към него и ù стана още по-неловко. Побърза да изпие кафето си и стана да си ходи. Той я изпрати мълчаливо, но на вратата ù каза:

- Ако решиш пак да ме посетиш, гледай да е към два-три часа следобед. Тогава вече съм станал.

И на устните му отново заигра иронична усмивка. Тя смотолеви отново някакво извинение и побърза да се отдалечи. Боян изчака да види в коя къща ще влезе и се прибра. Преди да се отправи към леглото, отиде да измие чашите от кафето и се замисли за младата си посетителка. Колко ли беше голяма? Приличаше му на ученичка. Иначе беше доста хубавка. Имаше добре развито за възрастта си тяло. Реши следващият път, когато дойде, да я попита на колко години е. Не желаеше да си има проблеми, ако се окаже непълнолетна.  А в това, че отново ще дойде, беше сигурен, прочете интереса в пъстрите ù очи.

- Ех, Рени, Рени, - помисли си Боян – в какво ли се забърквам сега?

Дойде тук, бягайки от проблем, в който беше замесено момиче. Не му се искаше пак да попада в подобна ситуация. Предният път едва се измъкна невредим. Умишлено се затвори в къщата още с пристигането си. Не искаше да познава никого от съседите си. Още по-малко да се забърква с някого от тях. И ето сега това момиче. Беше грешка да я кани в дома си, но тя сама дойде при него, при това два пъти. И все пак беше грешка. Отиде да си легне и напълно забрави за новата си съседка. Работеше нощем като пазач на строго охраняван завод за химически вещества и трябваше да се наспи добре.

За съседското момиче се оказа прав. След една седмица тя дойде отново. Този път в три часа следобед, както ù беше казал. Видя я случайно от прозореца и ù отвори още преди да е позвънила. Тя леко се сепна, но поздрави. Той  ù кимна с глава и ù направи път да влезе. Отново се настаниха в хола и той я попита:

- Е, какво те интересува този път?

Тя отново се изчерви. Направи му впечатление колко бързо се изчервява.

- Учуди ме това, че работиш нощем, пък спиш през деня. Какво всъщност работиш?

- Нощен пазач съм.

- Къде?

- Не мога да ти кажа, поверително е.

- И всеки ден спиш, така ли?

- Е, все пак имам нужда и от сън, нали.

- Да. Но кога излизаш? Не съм те виждала досега навън.

Той се усмихна.

- Следиш ли ме?

Тя отново се изчерви.

- Не. Но все пак си нов съсед и е нормално да се питаме кой си и с какво се занимаваш.

Той сви рамене.

- Аз не се интересувам от другите.

- И все пак не си ли пазаруваш? С какво се храниш?

- Сутрин на връщане от работа минавам през магазина. И после не ми е нужно да излизам.

- А нямаш ли приятели, с които да се срещаш?

- Вече не. Когато се преместих тук, започнах нов живот и скъсах с миналото си.

- А роднини?

- Повечето не са живи вече. А тези, които са – не са ми толкова близки. Искаш ли кафе.

- Да не ти преча?

- Така и така си тук.

- Добре.

Когато се върна с кафето, тя беше станала и разглеждаше хола.

- Сам ли подреди всичко?

- Да. Защо? Не е ли добре?

- Много е хубаво.

- Така ли?

- Да.

Говореха си безмислици и двамата го знаеха. Когато се настаниха до масичката с кафето, Боян отново повдигна въпроса за посещението ù.

- Защо всъщност дойде при мен?

- Казах ти вече, нов си тук, не излизаш никъде, или не по времето, когато излизат всички други, не общуваш с никого и започнахме да си задаваме въпроси. Искахме да разберем що за съсед си имаме.

- Кои сте вие?

Тя отново се изчерви и той разбра, че не се е излъгал в предположението си за интереса ù към него. Загледа се в нея. Наистина беше хубава. Беше малко по-ниска от него, слаба, с добре оформено тяло. Имаше светлокестенява, дълга до кръста коса, падаща свободно на гърба, пъстри очи и леко замечтан поглед. Прииска му се да зарови пръсти в косите ù и да изпие с устни нейните, но бързо се отърси от тези мисли и отново си напомни, че не му трябват проблеми.

- Не отговори на въпроса ми.

- Ами... Семейството ми и другите съседи.

- Така ли?

Той разбра, че го лъже, но реши да не настоява повече.

- Всъщност на колко години си?

- На осемнадесет.

- Учиш ли още?

- Не. Вече завърших.

- И сега се чудиш какво да правиш. Нямаш ли приятели, с които да излизаш?

- Имам, но не се виждаме всеки ден.

Рени погледна часовника и видя, че е стояла цял час, затова се изправи и каза:

- Е, аз да си ходя вече. Благодаря за кафето.

- Няма защо. Довиждане.

Не я изпрати до вратата. Вече знаеше пътя. Тя реши, че не е редно да идва повече, въпреки че ù беше много хубаво да си говори с него. А и ако родителите ù разберат, няма да одобрят. Но една вечер чу разговор между майка си и баща си, в който обсъждаха новия им съсед. Намираха го за доста странен. А някой от съседите дори изказал предположение, че е престъпник, който се крие от властите. Като чу това, на Рени ù стана неприятно. Прииска ù се да го защити, но не можеше да каже на родителите си, че вече го познава. На другия ден едва изчака да стане два следобед и тръгна към дома му.

Въпреки че не беше идвала от доста време, Боян не се изненада от посещението ù. Покани я да влезе и ù предложи кафе. Когато седнаха, заговори.

- Отдавна не си идвала. Какво става?

- Нищо. Не исках да ти досаждам повече.

- А сега какво се промени? Защо си тук?

- Чух нещо, което не ми хареса.

- И какво е то?

- Както вече ти казах, тук всички се познават. И тъй като ти си непознат за тях, си измислят разни истории за теб.

- Истории ли? И какви по-точно?

Тя се смути, но го погледна в очите и каза:

- Ами например, издирван от полицията престъпник.

Той се засмя. Имаше много приятен смях.

- Значи съм престъпник, а. Защо си тук, тогава, ами ако ти сторя нещо?

- Аз не мисля така.

- А какво мислиш?

Тя се изчерви и наведе глава.

- Че се криеш от нещо, което ти се е случило в миналото.

Той сбърчи вежди.

- Много си проницателна. И от какво бягам, според теб?

- Любовно разочарование, може би.

И го погледна плахо. Той отново се засмя.

- Май четеш прекалено много любовни романи.

- Щом не е това, защо не се срещаш с никого?

- Казах ти вече, работя нощем и спя денем. Не ми остава време за срещи.

- Мисля, че трябва да излезеш някоя вечер, преди да отидеш на работа. Да се поразходиш из квартала.

- И защо да го правя?

- За да те видят съседите и да спрат да говорят.

Той се замисли за миг, после я изгледа продължително и попита.

- Ти защо се тревожиш толкова за мен?

Тя отново се смути но му отговори.

- Защото те харесвам.

- Не говориш сериозно, нали?

- Напротив, напълно сериозна съм.

Той отново я изгледа продължително.

- Не започвай нещо, което не можеш да продължиш.

Тя стана и се приближи към него.

- И защо мислиш, че не мога да продължа?

- Защото не знаеш какво правиш.

- Ами, ако зная.

След което го прегърна и целуна. Той я хвана за ръцете и леко я отстрани от себе си.

- Не си играй с огъня, защото ще се опариш.

- Може би точно това искам, да се опаря.

- Рени, недей! По-добре си върви.

- Не искам да си ходя. Искам да бъда с теб.

И отново го прегърна. Този път той отвърна на целувката ù. Когато отидоха в спалнята, Боян отново я спря.

- Сигурна ли си, че знаеш какво правиш?

- Да, сигурна съм.

- И няма да съжаляваш след това?

- Няма да съжалявам. Не се тревожи.

- Има и още нещо. Аз не желая да се обвързвам.

Тя се засмя.

- Няма проблем. Аз също не желая да се обвързвам. Прекалено млада съм за това.

Той се изненада от думите ù, но тъй като отговаряха на неговите желания, ги прие. Малко по-късно установи, че не ù е първият, макар по всичко да личеше, че няма голям опит.

Преди да си тръгне, Рени го попита.

- Ще ми кажеш ли, от какво се криеш?

- Не знам, може би някой друг път.

- Добре. Довиждане.

Целуна го и си тръгна.

Започнаха да се виждат почти всеки следобед. Рени идваше към два и си отиваше към четири. Знаеше, че повечето им съседи са на работа по това време и не се притесняваше, че някой ще я види и ще каже на родителите ù. Но както почти всичко в този живот и това не остана скрито. Една съседка, прибрала се по-рано от работа, я видя един ден като си отива и се досети какво става. Каза на майка ù, а тя от своя страна на баща ù. И така двамата разбраха. Не казаха нищо на Рени, но един ден баща ù отиде след работа у Боян.

Още като го видя на вратата си, се досети кой е и за какво е дошъл, без дори да го познава. Покани го да влезе и му предложи кафе. Бащата на Рени отказа кафето и мина направо на въпроса.

- Зная, че се виждате с дъщеря ми. Какви са намеренията ви към нея?

- Тя какво ви каза?

- Нищо. Още не съм говорил с нея.

- Не е ли по-добре първо да поговорите с нея за това.

- Тя е на осемнадесет. Току-що навлиза в живота. Може би не осъзнава сериозността на ситуацията. Но вие сте зрял мъж и много добре разбирате до какво води такова поведение.

Усетил, че нещата стават сериозни, Боян вдигна ръце.

- Почакайте, нека да се разберем. Аз не съм търсил дъщеря ви. Тя сама дойде при мен. Дори нещо повече, опитах се да я отпратя, но тя не ме послуша.

- И очаквате да ви повярвам, че не сте се възползвал от ситуация, при която младо, наивно момиче идва при вас и ви предоставя възможност да се позабавлявате.

- И какво трябваше да направя според вас?

- Да настоявате да си тръгне.

- Вижте, този разговор няма да ни доведе до никъде. Най-добре говорете с дъщеря си. Нека тя да ви обясни защо дойде при мен.

Разбрал, че няма да постигне нищо, бащата си тръгна много подтиснат. Рени беше на прозореца, когато той излезе от дома на Боян. Още като го видя, разбра, че е научил всичко. Посрещна го на вратата и попита:

- Татко, какво правеше в дома на Боян?

Той я погледна сърдито и я попита на свой ред.

- Въпросът е какво си правила ти там?

Тя се смути.

- Нали не си му търсил сметка?

- А трябваше ли? Какво всъщност се случи? Той твърди, че не той, а ти си започнала всичко. Вярно ли е?

Рени се изчерви и наведе глава.

- Вярно ли е? Отговори ми.

- Да, татко. Аз съм отговорна за всичко.

Той въздъхна тъжно и се отпусна на един стол.

- Ех, дъще. Какво си направила? Как ще гледаме сега съседите в очите? Не помисли ли за последиците? Какво ще стане сега?

- Не ми се сърди, татко, но мисля, че съм достатъчно голяма сама да вземам решения за живота си.

- И какво мислиш да правиш?

- Да продължа да се виждам с него, докато и двамата го искаме.

- А след това?

- Не зная. Ще му мислим, когато този момент настъпи.

Бащата много се натъжи от думите ù, но не каза нищо повече.

На другия ден, когато Рени отиде у Боян, той я посрещна с думите:

- Мислех, че повече няма да дойдеш.

- Защо?

- Баща ти беше тук вчера.

- Зная. Разговарях с него.

- Е, и?

- Не се тревожи. Всичко е наред.

Но той не беше спокоен. Поведе я към хола, настани я на фотьойла и заговори.

- Веднъж ме попита от какво бягам. Ще ти кажа. Там, където живеех преди, се запознах с едно момиче. Срещнахме се случайно в магазина, харесахме се и започнахме да се виждаме. Докато един ден при мен не дойде баща ù. Оказа се непълнолетна. Едва не влязох в затвора. Оттогава се зарекох да не се забърквам в такива истории.

Тя се засмя.

- С мен няма да изпаднеш в такава ситуация, можеш да бъдеш спокоен.

- Но все пак съществува вероятността родителите ти да ми потърсят сметка.

- Няма да им позволя. Не ми ли вярваш?

Той я изгледа продължително. Искаше му се и той да е толкова уверен, колкото нея, но не беше. Въпреки всичко продължиха да се виждат.

След известно време Рени спря да идва и Боян се зачуди, какво ли се е случило. Много искаше да разбере, но не смееше да отиде у тях. Мина му през ум, че може да си е намерила друг и му стана много неприятно. Въпреки че не желаеше да се обвързва, все пак бяха заедно от дълго време и той не беше готов да я загуби.

Една привечер баща ù отново дойде при него. Не го очакваше, но го пусна да влезе.

- Обещах на Рени да не ви безпокоя повече, но не мога да не се намеся.

- Какво се е случило? Рени не е идвала отдавна.

- Не е идвала, защото не иска да знаете. Бременна е и иска да махне детето.

Боян скочи.

- Божичко, не знаех.

Бащата леко се засегна.

- А не ви ли мина през ума, че и това може да се случи.

- Не. Честно казано, не помислих за подобна възможност.

- И какво мислите да правите сега?

- Не зная. Още не мога да осмисля чутото.

- Не искам да те притискам, но мисля, че трябва бързо да вземеш решение, защото докато го обмисляш, Рени ще направи аборт. А нито аз, нито майка ù искаме това.

- Сега не мога да реша нищо, защото  ми дойде като гръм от ясно небе, а и трябва да ходя на работа. Но утре ще дойда у вас към пет часа привечер и ще поговорим пак.

Рени не разбра за това посещение на баща си, затова се изненада, когато видя на другата вечер Боян в дома си. Попита го:

- Какво правиш тук?

Без да ù отговори, той на свой ред попита:

- Не мислеше ли да ми кажеш за детето? И не трябва ли заедно да решим какво ще правим?

- Нали каза, че не искаш усложнения и аз реших сама да се погрижа за проблема.

Той се смая.

- Нима смяташ детето за проблем?

- А не е ли?

- Разбира се, че не е.

Сега тя беше изненаданата.

- Но едно дете може да обвърже двама души, а нали ние и двамата не желаем това.

Боян се размърда смутен на стола си.

- Да, вярно, че преди не исках да се обвързвам, но сега нещата се промениха. Виж, Рени, искам това дете.

- Сигурен ли си?

- Да. Никога преди не съм бил по-сигурен.

- Тогава, какво ще правим?

- Най-доброто решение е да се оженим, не мислиш ли?

Родителите на Рени, които до този момент седяха настрани и мълчаха, се спогледаха и въздъхнаха облекчено. Рени не беше сигурна, че е чула правилно, затова попита отново.

- Сигурен ли си, че искаш да се оженим?

- Да. Сигурен съм. Ако и ти си съгласна.

Тя се засмя.

- Съгласна съм.

После той се обърна към родителите ù.

- Разбира се, ако и вие одобрявате това.

Те изказаха одобрението си и оставиха младите сами да уточнят подробностите.