Някой ми беше откраднал лицето.
Опитах си да си възстановя спомените и се почувствах отвратително.
Като, че ли някакво малко извънземно бръснарче правеше с четка лайняна пяна в мозъка ми, а след туй зът-зът-зът с острието и сечеше ли сечеше мислите ми. Спомних си нещо. Нещо като психарски клипчета заснимани през изкривените ми сетива в бистрото “При звяра”. Там вече съвсем се бях разфокусирал. Случвало се е да ми откраднат мобилен телефон, часовник, а веднъж даже открих, че вместо със слипове съм с прашки при това…мъжки. Ами смейте ми се, може и да не е станало нищо от това което сигурно си въобразявате, ама питали ли сте ме как съм се чувствал докато се примиря, че просто са ми откраднали слипа който мама ми подари седмица преди това за рожденият ми ден, заедно с още сума ти други аксесоари. Веднъж не си открих и портфейла, на два пъти ми липстваше и служебната карта. Неприятна история. Най-често усещах липсата на бележниците си. Вече ми стана скучно разочарованието от някой изгубен н ...