Това е въпрос, който с лека ръка може да бъде зададен от всеки аматьор. Но отговорът му - отговорът му изглежда невъзможен. Защото допускането, че всеобща връзка съществува предпоставя наличието на съществуването на едно единствено Нещо, което притежава изумителна множественост при представянето си чрез различни форми. Това тайнствено и загадъчно Нещо може да бъде назовавано с различни имена - Бог, Абсолют, Дао, Апейрон и пр. Но главното тук е, че тези различни форми са само негови холограми. Те съществуват само временно и илюзорно, докато То и единствено То съществува вечно и абсолютно. Такава постановка изглежда донякъде утешителна за нас - простосмъртните, защото ще се окаже, че сме само своего рода Негови призраци и следователно имаме безсмъртно непразно сечение. Погледнато от този ъгъл дори въпросът на Хамлет - "Да бъдеш и ли да не бъдеш?" получава еднозначен и адекватен отговор: ние сме Него! Следователно не можем да не бъдем.
Аксиомата за всеобщата връзка добре кореспондира с ид ...