За щастие или за нещастие от години насам, традицията повелява да прекратявам връзките си в началото на годината. Януари е към края си, а аз все още обвързана, всеки ден се събуждам и ме терзае въпроса "Къде греша?". Най-гадно е, когато всичко върви, но трябва да го направиш, за да не избягаш от себе си и да не изневериш на принципите си. Добре, че в случая нищо не върви.
Цяла седмица по пътя за работа репетирам виновен монолог, като изпитвам известни колебания за заключението... Трябва да е нещо, което да не засегне зарязвания. Обичайно споделям, че вината е изцяло моя и не заслужава човек като мен, а нещо много, много по-добро. Честно да си кажа, се съмнявам да се намери, но уж искрено им го пожелавам.
И така, моментът настъпи. Облякох мъничка черна рокля (не твърде дълга, за да намекне, че съм избрала отшелническия живот и не твърде къса, за да демонстрирам достойнство и висока самооценка), която да подчертае най-доброто и да остави следа в съзнанието на бъдещия бивш, че винаги съм ...