Ана бързаше за училище. Тя беше петнадесетгодишно, нежно и хубаво момиче със своите мечти и надежди. Вече втора година беше гимназистка и учеше в мечтаното от нея хореографско училище. Точно днес ù предстоеше да представи за първи път пред публика своя нов танц, за който се беше подготвяла толкова дълго време. Сърцето ù трепкаше малко притеснено, но в същото време и щастливо, защото щяха да я видят доста хора. Тя вървеше бързо по софийските улици, изпълнени с шума от клаксоните на колите на изнервени шофьори и с намръщените и премръзнали хора, всеки хукнал нанякъде. Сутринта беше мразовита и скрежът беше разперил своите студени ръце под формата на малки бели кристалчета по клонките на дърветата. Навсякъде беше страшна поледица и всяко едно по-невнимателно движение струваше на минувачите доста усилия, за да може да се задържат и да не паднат върху леда. За кой ли път като навалеше малко сняг в големия град, всичко се объркваше. Нямаше кой да почисти и улиците се превръщаха в един невъоб ...