(нещо като пътепис)
След като в продължение на няколко месеца счетоводителите ни си играха на "тука има тука нема" по въпроса с командировките, най-накрая оцеляхме най-упоритите; такива като мен, дето не им пука (почти де), че някой бил скрил писмото на ректора, с което разрешавал да ни бъде платена поне таксата участие (100 лв за ранни записвания и 150 лв - за по-късни).
И спането почти го бях уредила на половин цена. Някаква мацка от БАН сто пъти ми звъня да ми каже да сме спели с нея в двойна стая, уж за по-евтино. Накрая, точно преди заминаването, пак ми се обади с хиляди извинения, ама щяла да вземе сестра си със себе си, та да не съм се сърдела. И беше измислила много сложна схема за плащане, според която аз да съм спяла в единична стая, пък съм щяла да платя като за в двойна. Теглих й една на ум и се разрових из нета. Бинго! Някакъв си хотел "Слънчоглед" беше порастнал точно до мястото на симпозиума ни!
Изгубих доста ценно време да се колебая и да правя тънки сметки за low cost ...