Чувала съм какви ли не определения за себе си...
На някои се смея с глас. Други ме карат да се замисля. Трети ме провокират да се усъмня в психическото здраве на събеседника си. Вчерашното обаче ме втрещи. Така да се каже, хвърли ме в пуканките. Така ме поласка, че литнах от гордост. Да знаете, аз съм неописуемо съвършенство! Как да ви кажа... Много ми хареса. Първо си се представих като богиня от ренесансовите творби на живописците. Бързо обаче отхвърлих визията, защото трябваше да се обвия в пластове целулит, увиснала кожа и огромни гърди. После се поставих на мястото на античните скулптори, ама без ръка или крак се нарушава цялостта на произведението. Накрая се спрях на съвременните анорексички, които заливат кориците на лъскавите списания и не знам защо в челото ме перна бъдещият брой на Плейбой. Ужас! Веднага ме грабна видението за това как баща ми вижда тази естетична, съвременна фотография и без да се постарае да вникне в изкуството, ме умъртвява без да мисли много.
Мъже... С тя ...