ТАЙНАТА
Летящата чиния във форма на пура кацна меко на поляната.
Една врата се отвори и от чинията излязоха два андроида – шеф и подчинен. И двамата бяха угрижени.
- Не може да бъде! - промърмори шефът.
- Невероятно, шефе, но е така. – допълни по-малкият във всяко отношение андроид.
- Проверихте ли навсякъде?
- Навсякъде, Шефе. По цялото земно кълбо. Слизахме и на дъното на океана. Облетяхме всички планини. Полюсите. Пустините. Надничахме къде ли не! От човека ни вест, ни кост.
- Глупава работа. – каза Шефът и запали случайно намерил някъде из тенекиените си джобове фас, останал от преди хиляди години – от ония времена, когато служеше на човека като обикновен андроид-портиер в един първокласен хотел. - Да изчезнат до един! Същата загадка както преди много години, когато в Америка за нула време измряха стотици хиляди първокласни човеци, дявол знае от какво! Помниш ли, Феро?
- Помня, как да не помня! – отвърна по-малкият във всяко отношение андроид. Тогава поне градовете останаха непокът ...