Огънят силно пращеше в камината, но като че ли колкото повече се засилваше, тя толкова по-бързо разтъркваше ръцете и краката си, сякаш и беше студено:
- Няма да забравя как ми го отне! Няма! Той остана затворен там!
- Разкажи ми! Успокой се, моля те!
- От тогава мина само година...
Вървяхме в тайнствата на „ горещият континент ", за да намерим Рувензори. С нас вървеше човек от племето Бананде, който с всяка крачка трепереше все повече и повече. Един от хората от екипа на експедицията отряза гигантска любелия, но никой от носачите не искаше да я носи. Когато ги попитахме, защо, те отговориха:
- Виктория ще ни накаже! Ако го докоснем, ще умрем!
... Спокойно, суеверия, в които вярват местните... и продължихме...това бе най-голямата грешка, която направихме...Времето беше необичайно. Всяка крачка потъваше в мъглата, а в нея се носеха странни аромати-миризма на влага и гъби, сред порести мъхове и безспирно кипене на вода. Все по-трудно бе да продължаваме нагоре, като че ли някой ни дърпаше ...