- Да вървим! - въодушевено каза Георги. В следващата стая, в която влязоха, на пиедестал вдясно имаше поставени меч и щит. Мечът бе масивен, изкован вероятно в най-добрата ковачница тогава. По средата му имаше някакъв надпис, а дръжката бе направена така, сякаш е увита във въже. Щитът бе кръгъл, с издълбани кръгове и кръстове. А по средата имаше издълбана петолъчка.

- Принадлежали са на Ахил. А това е бронята му.

- Велика битка!

- Да, така е, и достоен противник е бил Хектор. За това и неговият щит и меч, както и бронята му, са отсреща, в другия край на стаята - един срещу друг - щитът беше правоъгълен и царственият герб блестеше изкован върху него. А мечът бе малко по-дълъг от този на Ахил, с царствения герб издълбан на дръжката. И двата бяха излъскани до блясък.

- Сякаш още водят битка! Готови да нападнат!

      Вървяха в коридора, а всеки един от стенописите разказваше своята история. Папирусите просто нямаха край. Доближиха една голяма врата. На нея имаше издълбано окото на РА.

- Тук се съхранява  съкровището на фараоните. - той отвори огромните порти. Гледката бе зашеметяваща! Помещението бе огромно колкото пещера! Имаше статуи, съдове, накити, предмети, принадлежали на фараоните и много злато.

- Невероятно! Сигурно е огромно по размер!

-  Простира се на площ от десет декара.

- Леле! Каква гледка! И всичко блести... Толкова много злато не съм и сънувала!

- Ехо... тук има огромен сандък с прозорци! - извика Ваня от отсрещната страна. Бе влязла в друга стая. Останалите се присъединиха към нея, а брат Стефан затвори вратата на съкровището на египетските крале.

- Много е голям за сандък, не мислиш ли?

-  Ех, Тяна… и ти с твоите размери... - Всички отново се засмяха. - Какво е това?

- Това е Ноевият ковчег - очите на Ваня се уголемиха.

- Сериозно? - Не се стърпя и се доближи. Прокара ръка по корпуса на кораба. - Невероятно! Ноевият ковчег! Може ли да го разгледаме отвътре? - Отецът кимна с глава. Той стоеше там, закрепен изправен и със спусната рампа по средата. Тя бе достатъчно широка, за да влязат от там всички животни. Те пристъпиха със страхопочитание по пътя на тварите и се озоваха вътре. Той бе на три нива. Личаха си дамовете за животните, в които още имаше слама и зърно. Личеше си къде са били птиците, влечугите, насекомите. А най-отгоре бяха спалните на хората. Наровете бяха застлани, сякаш щяха да ползват стаята веднага!

- Тук се съхранява още един ковчег, който е много ценен за всички ни.

- Сещам се само за една такава реликва! - Иларионов прекъсна отец Иван. - Дали е това, което си мисля?

- Разбира се, само че се съхранява на друго място.

-  А дали и чашата е там?

- Да, точно при ковчега. Да вървим напред.