В дясно бе осветена друга огромна зала. В нея бяха поставени най-различни животни. Препарираните им тела бяха подредени прилежно.

- Динозаври! - Ванката се  бе ококорил - Вижте, това е мамут! Огромен е! А и бивните му са невероятни!

- Ванка, а това тук е съблезъб тигър! - дръпна го Георги - Виж само каква окраска има! Прилича на леопард но с два пъти по-големи зъби!

- А това трябва да е Ти - Рекс. - Ванина гледаше препарираното тяло на тиранозавър.

- Вани, главата му е колкото тебе! - засмя се Георги.

- Да, Геш, чувствам се като джудже! - в залата бяха подредени индивиди от всички видове динозаври живели някога  на земята. Имаше птици, влечуги, риби, диви животни...

 На една от стените имаше закачена странна риба.

- Леле! И рибата има зъби! - Алекс посочи голямата зейнала паст - Това нещо като акула ли е? Не! Не искам да живея сред такива огромни животни!

- Не бъди страхлива! - Стоян бе зад нея.

- И как да не съм? Само си представи: отивам в градината - Ти Рекс, отивам в планината да се поразходя, птеродактили на скалите, отивам в морето да се изкъпя, а там пирани с размерите на кит!

- Ха, ха, ха, - смееше се Ванката - Тяна, сега вече ти вярвам за  голямата риба! Хе, хе, хе... Е, не си я уловил ти, но има ееей такова око! Вервам ти пич!

- Ванка, радвам се, че чувството ти за хумор се е възвърнало с пълна сила! А и съм си уловил златната рибка и не смятам да я загубя за нищо на света! - той гушна Алекс и я целуна. Косата й отново се наелектризира.

- Ох, Тяна... с тези твои целувки ще се разоря!

- Да се разориш?

- Всеки път щом ме целунеш, ще трябва да ходя на фризьор!

- Абе аз си мисля, че като се съберете да живеете заедно, не ви трябва енергото. Ток има в изобилие! - Ванката се смееше.

- Виж, Тяна, може да позаредим някоя и друга батерия, че с Ването да не плащаме ток близката година. Какво ще кажеш? - включи се и Георги.

- Ех... момчета... за съжаление този ток ще отслабне до довечера. Но любовта ми към Алекс никога!

- Остави ги Тяна, не пропускат да се бъзикат.

- За това са мои приятели! Защото винаги ми казват какво мислят.

    Излязоха от огромната зала, и погледите им попаднаха в друга такава зала. В нея имаше препариран еднорог, пегас, дракон, трол, циклоп и още много същества.

- Не мога да повярвам, че са съществували! - каза Ваня.

- Във всяка легенда има и доза истина.

- Митичните същества са описвани често в историческите анали. Ние видяхме толкова много неща, артефакти и дори жива цивилизация... Логично е и тези същества да са съществували! Инъче няма от къде толкова точно да ги описват в преданията.

- Всички същества все още съществуват. - отец Иван бе зад тях - Те са в определена земя, тук, долу, но достъпът до там е ограничен. Не трябва да нарушаваме начинът им на живот и да ги безпокоим. - зад гърба му се появи един монах, който прошепна нещо на отчето. - Скъпи приятели, трябва да тръгваме. Брат Хиларкон ни очаква. - те излязоха от залата и тръгнаха  след тримата монаси. Пред тях обаче имаше процесия. Няколко монаха носеха огромен ковчег, дълъг поне десет метра.

- Какво става? Кой е починал? - попита Роси.

- Това са останките на сестра Мария, които вие намерихте. - брат Стефан се приближи до нея. - Те ще бъдат отнесени в криптата на просветените, където ще бъде отслужена литургия на която ако искате може да присъствате.

- Разбира се, че ще присъстваме! - съгласиха се всички.

     Процесията  продължи направо, а те завиха  по друг коридор в ляво. Там, в дъното имаше огромна зала с шест колони, изрисувани с лика на Исус Христос и Дева Мария и с лика на много светци. по стените ги наблюдаваха херувимчета а олтарът бе от ковано злато, инкрустирано със скъпоценни камъни. В дясно, до олтара имаше величествен трон с гравюри, а пред него бе застанал друг великан. Косите му бяха тъмни , а очите му, като се обърна към тях бяха ясно сини.

- Добре дошли. - той се запъти да ги посрещне. - Надявам се, че разходката ви е харесала.

- Разбира се, бяхме свидетели на невероятни чудеса.  А брат Григориус ви поздравява.

- Надявам се е в добро здраве?

- Да, така е . За разлика от сестра Мария, която открихме. Нашите съболезнования.

- Благодаря. Въпреки, че тя е при създателя. Ние само сменяме формата си и се пренасяме в друго измерение. В природата нищо не се губи. Литургията след малко ще започне. Сега подготвят тялото. Отче, ще бъдете ли така добър заедно да се помолим и да отслужим светата зоупокойна литургия?