-Време беше!- усмихна се Тяната и стана от земята.- Това са пазителите. Здравейте, момчета, това са моите приятели! Не ги наранявайте.- пред вратата застанаха монаси с насочено оръжие.  Един поглед бе достатъчен, за да разберат, че Стоян бе докоснал жезъла и поради някаква причина , Той ги е пощадил. Свалиха оръжията и пристъпиха в стаята. Единият излезе напред.

-Чудо е, че Той ви е оставил живи!

-Той реши, че не сме заплаха!

-Какво става? Кои сте вие?- попита капитан Петков, свалил оръжието си, поставяйки го отново в кобура.

-Ние сме пазителите на свещените реликви. Тук се съхранява историята на земята от сътворението до ден днешен. А жезълът е на Създателя! Всички, които са се опитвали да отворят саркофага и са докосвали жезъла, бяха изпепелени! За нас е чудо, че сте оцелели! Но щом Той така е решил...значи има причина да е така. Моля, последвайте ни. Имате нужда от почивка. След това ще отговорим на всичките ви въпроси и ще задоволим любопитството ви. Братя, водете ни.

   Монасите тръгнаха по коридора напред, от двете страни на който продължаваха да се редят нишите и свитъците.

-Това са свитъците от Александрийската библиотека, нали?

-Не, това са златните свитъци от Бяло море, а Александрийската библиотека е пренесена тук и се съхранява в отделно помещение, защото е три пъти по-голяма от това. Тук се съхраняват останки от библиотеки дори от каменната ера.

-Нима още тогава е имало писменост?

-Даже преди тази ера, но на земята археолозите не са намерили доказателства за това, че преди каменната ера са живели цивилизации и то високоразвити. Тези доказателства са скрити и запазени тук, при нас, защото човечеството още не е готово да се запознае с тях! Археологията смята, че човешкият род е започнал развитие от каменната ера, но де факто не е така! Земята се е прераждала много пъти. Цивилизации са се създавали и са били разрушавани или от природни стихии или от войни. Например потоп е имало не само веднъж, както е описан във най- великата книга- Библията. Ще ви покажем много неща, стига да искате да ги видите.

-И... каква цена ще трябва да платим за това?

-Цената на мълчанието! Никой, освен вас не трябва да знае за съществуването на тези подземия и артефактите, съхранявани в тях.

-Искате да кажете, че има още артефакти?

-Още много! Всичко важно за развитието на човешкият род и за запазването му. А сега е време да се освежите. На сам.- каза монахът и посочи коридор в дясно. От там почваха битови помещения, оборудвани и обзаведени по последна мода. А техниката бе изключително напреднала.Такава още не е позната в наше време.

-Тук, в ляво са санитарните възли, а тук, в дясно е столовата. Ще ви чакаме там.- останалите монаси се пръснаха по стаите.

  Не след дълго се събраха в столовата. Масата бе отрупана с храна и напитки. При тях дойде монахът, който ги доведе.

-Да се запознаем. Аз съм брат Стефан. Отец Иван ми разреши да ви разведа, а по-късно и той ще се присъедини. Искаше да поговори с този младеж.

-Казвам се Стоян, приятно ми е.

-Сега заповядайте на скромната ни трапеза да се нахраните.