17 min reading
***
Събудих се в бодро настроение. Стаята бе светла и множеството прашинки танцуваха на слънчевите лъчи, проникващи свободно и отразяващи се в червената стена отсреща. Сетих се за вчерашния разговор с госпожицата и за миг потънах в униние, но след това си казах, че и да унивам, загадката няма да се реши сама. Гърбът и кракът още ме боляха, но сега чувствах тази болка като леко, дори приятно неразположение.
На масата отново имаше еклери – очевидно това бе любимата закуска на госпожица Джоунс, а и на чичо Майръс. И отново бяха невероятно вкусни, сега с холандски крем. До тях имаше чайник с ароматен чай. Почувствах се длъжен да похваля младата жена.
- Еклерите Ви отново са страхотни, а вие сте една изключително добра домакиня – казах с усмивка. Тя обаче не се усмихна, а погледна към чичо ми, сякаш очакваше нещо от него. След малко той стана и и с навъсено изражение рече следното:
- Питър. Тази сутрин имахме разговор с госпожица Джоунс относно пребиваването ви тук. Тя смята, че изолираната ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up