Държах връзка с брат ми и все ми казваше, че е много и все по-зле. Таях надежда – той говореше с мен само чрез съобщения защото гласът му се давеше от мъка. Плачехме. Когато ми писа „Моли се за Тайни тази нощ, како”, аз искрено се молех Бог да стори чудо. Плачех и за брат ми и снаха ми – каква ли мъка изпитваха те, които я обичаха толкова много с години!
След два дни, през нощта, телефонът даде сигнал за съобщение, отворих го с трепереща ръка - „Како, Тайни вече не е сред нас”. Сърцето ми бе сграбчено от мъка – истинска, силна… Тайни, Тайни си бе отишла завинаги! А толкова се надявах, че ще докосна отново лъскавата, примамлива свила по корема ù! единственото същество на което доверих най-тежките си тайни (разказах ù ги от първо лице) бе Тя! Тайни се бе появила в живота ми, за да ме освободи, да вземе, да погълне отровата на моята Тайна! И като един верен приятел я бе отнесла в гроба. Плаках с глас, плаках цяла нощ – колкото и да звънях, брат ми не отговаряше, Александра – също. Те стра ...