Jan 9, 2019, 5:06 PM

Тайнственият балкон или къде живеят летящите... 

  Prose » Stories for kids
1418 3 9
11 мин reading

             ТАЙНСТВЕНИЯТ БАЛКОН ИЛИ КЪДЕ ЖИВЕЯТ ЛЕТЯЩИТЕ БЕЗПОДОБИЯ         

 ПОЯСНЕНИЕ ОТ АВТОРА.

 

Има такъв балкон, който не вярва, да отиде на спирката на Алана в Стара Загора и да погледне право насреща и малко наляво! Ако някой търси Ани обаче, тя не живее там, но няма да ви кажа къде е!

- Вижте тоя балкон- каза бабата на Русалия и Виктор- Нещо прави ли ви впечатление?

- Няма врата и никой не може да излезе на него- каза Русалия.

- Зазидана е- забеляза Виктор- Защо им е тоя балкон, щом не може да се излезе на него? Няма дори прозорец. Кой живее там, бабо?

- В момента никой. Ани е певица и сега пее в един бар в Португалия. Апартаментът беше на баща й, но той почина, докато тя беше в Гърция на остров Крит. Вратата към балкона той я зазида, не знам защо, може да му е било студено. Мисля, че там стават странни неща, не знам точно какви, но се чуват разни звуци...Виждате ли оня прозорец, той е на същия апартамент.

- Но от него не може да се стъпи на балкона, защото е на два метра разстояние.- беше заключението на малката Роси, която за изненада на всички ни, знае колко са ва метра!- А откъде се влиза? Да, сетих се, вратата на апартамента сигурно не е зазидана.

- Нещо друго прави ли ви впечатление?- попита ги баба им.-Например, това сандъче с цветя. Вижте колко са свежи, а вече два месеца не е валял дъжд. Някой трябва да го полива, но кой и как?

- Само някой, който може да лети...- предположи Виктор- Може би някой летящ елф или фея...Или цветето е изкуствено...

- Или някой отгоре е изливал вода...- намеси се и Русалия.- От балконите над него, например!

- Отгоре е моят апартамент, всичко се вижда добре, не е изкуствено! А аз не съм изливала вода на сандъчето, макар че ми е жал за растението. Просто то си беше свежо и не се налагаше.-баба им беше категорична в твърдението си.

  От този момент двете деца не можеха да си намерят място , любопитството ги водеше пред блока , а очите им все бяха вперени в терасата на отсъстващата съседка. Дали се надяваха да видят някоя летяща фея с лейчица в ръце или птиче, което носи вода в човчицата си, не знам.Струваше им се, че зад прозореца нещо се движи, но нищо не можеха да видят отдолу, а и отгоре, от балкона на баба им. И един ден...

- Бабо, бабо, сандъчето го няма!

- Да не е паднало долу, снощи духаше силен вятър...Не, няма нищо на тротоара, нито парчета от сандъчето, нито пръст, нито листа!

- Някой го е прибрал, но кой? Или го е отнесъл направо от балкона! Откраднал го е!

- Може Ани да се е върнала, предположи Роси, да позвъним и да разберем дали си е в къщи!

- Да позвъним!- настоя и Виктор.- Макар че тя не е нито фея, нито елф...

  Речено- сторено. И ето ги и двамата пред вратата с красив надпис: “Инженер Павел Пасков“. Нямаше некролог, а на новата собственичка едва ли й е било наум да смени табелата. Звъннаха без да се колебаят и отвътре се чу весела мелодия. Веднъж,два пъти, три пъти...Нищо. Въпреки че...

- Вито, не ти ли се струва, че някой се движи вътре?- попита шепнешком Роси. И двете деца прилепиха ухо към вратата. Май наистина нещо се чуваше, звук  като от  пърхане на крила , а след това бърз шепот. Говореше се тихо, но Роси беше известна с острия си слух. Някой летеше из апартамента, като гигантска муха или бръмбар. И двамата сериозно се уплашиха , но никой не си признаваше, пък и любопитството им надделяваше.

- Чува се, потвърди и Виктор като също шепнеше- Но не мога да разбера какво! Нещо голямо е, хвърчи вътре и бръмчи!

   Всъщност, вътре неизвестни обитатели водеха следния разговор:

- Видя ли сега какво стана, Пси? Казах ти да зарежеш това цвете!

- Откъде да знам, по- рано никой не обръщаше внимание, поливахме го и то си растеше и цъфтеше...А сега вече стана по-хладно и трябваше да го приберем вътре...

- Обаче децата се чудят и вероятно няма да мирясат,  докато не разберат какво става! Много са любопитни и не се плашат лесно! Иначе можеше да направим нещо и да ги стреснем!

- Да, Кси, работата е сериозна, вече почти са ни открили! Няма да се махнат, ще ни чакат да излезем за нещо!

- Можем да излезем през прозореца, Пси!

- Забравяш камерите пред входа на блока, те вече се сетиха за тях и ще попитат домоуправителя дали могат да разгледат записите! Вече май няма как да се скрием, Кси, ще трябва да им обясним, иначе ще изпратят полиция. Като кажат на баба си какво са видели и какво са чули, защото в момента подслушват на вратата, тя ще се обади на полицията! Всяка баба ще го направи!

- Но как, може да ги уплашим, ако излезем неочаквано! Ние не сме се показвали на никого досега! Боже, защо Ани не се връща! Ако поне на нея можехме да обясним...

- Да, да, сякаш не сме виновни и пред нея! Кой се скри в куфара й и пътува нелегално през границите и без билет на самолета? Ако там ни бяха открили, щяха да я арестуват!

- Стига, това е минало, нищо не се случи тогава! Хайде, те са още отвън, да им се обадим, но без да отваряме вратата!

- Добре.

  Чу се ново пърхане, по- близо и колебливо гласче:

-Ехооо, деца, чувате ли ни ?

 От изненада Роси така силно се дръпна от вратата, че падна на дупето си.

- Не се страхувайте, ние само искаме да си поговорим с вас!

- Да си поговорите? Вие можете да говорите?- Виктор не беше чак толкова уплашен или поне не даваше да се разбере, нали беше мъж!- А защо не излезете да видим кои сте?

- Вие нелегални емигранти ли сте?- попита  Роси, която редовно гледаше телевизия.- Или нелегални квартиранти? Ани знае ли за вас?

  Отвъд вратата настъпи кратко колебание и настойчив шепот.

- Може и така да се каже...Нелегални емигранти и тайни квартиранти! Ако имате предвид как сме пристигнали тук...А Ани...тя изобщо не ни познава!

- Но защо не се покажете? Ние на никого няма да кажем, че сте се настанили тук! Може да си тръгнете преди да си е дошла и да си намерите друго жилище! Разбира се, преди това ще почистите и подредите!

- Всъщност, тя нищо не знае, нали? А ние трябва ли да й кажем?

- Неее, макар , че дойдохме заедно с нея от Гърция преди една година...И заедно с цветето в сандъчето, тя си го донесе оттам! ----- Подари й го един господин...имаше и картичка! Но не знаем какво пише на нея, не можахме да я прочетем!

- Хайде, излезте, моля ви!- настоя Роси- Нищо няма да ви направим, ако и вие не се закачате, обещаваме!

- Цялата работа е, започна с видимо колебание Пси, че ние сме малко...особени и може да не ни харесате!

- В детската градина учихме за различните деца, възрази Виктор, знаем как да се държим с тях, за да не ги обидим...

- Добре тогава, съгласи се и Кси, но ние не сме различни деца, ние сме различни и безподобни! Никой не може да каже, че познава такива като нас!

  Чу се щракане на ключ и вратата се отвори леко. Колкото и да се стараеха да не покажат неуважение, децата така си останаха неподвижни и със зяпнали уста.

-Извинете- обади се най- после Роси- но вие сте много... неочаквани!

  Пред тях стояха две същества, които не приличаха на нищо, имаха и крила, които също не приличаха нито на птичи , нито на прилеп, по-скоро бяха като на бяло водно конче, но бяло водно конче не съществува, нали? Наистина не можеха да си спомнят да са виждали нещо подобно.

- Казахме ви- почти отчаяно премигна с лилавите си очи едното създание и смръщи общата вежда над тях.- Ние сме Летящи Безподобия, различаваме се от всичко и всички. Аз съм Пси, а другият е брат ми Кси!- и той леко подскочи на двете пружинки, които му служеха за крака и запляска с белите си криле, на които имаше гъсто изписани букви от непозната азбука. На главата си имаше едно пипало, което май беше антена.

- Откъде дойдохте тук?- попита Виктор- Казахте, че сте нелегални емигранти, но те са хора, а вие...Защо ви наричат безподобия?

- Дойдохме от остров Крит, където живеехме в Лабиринта на Минотавъра. Знам, че няма да повярвате, но това си е чистата истина! А че сме безподобни, сами виждате ! И сами си измислихме това име- Летящи Безподобия!

- Бяхме наказани да живеем в лабиринта, защото пуснахме две пирани в извора, където се къпеха нимфите и те ни заточиха в Лабиринта. Искахме само малко да ги изплашим, но те много се ядосаха! Вдигнаха ужасна олелия и извикаха Пан да убие горките рибки!

- Горките рибки!- Виктор беше много възмутен- Вие изобщо наясно ли сте какво точно могат да ви направят пираните? Дори моят приятел Курт, който е смел и могъщ делфин, се страхува от тях!

- Направо сте си заслужили да ви затворят в Лабиринта!- беше заключението на Роси.

- Но там е много страшно! Има чудовище!

- Чакайте, нещо не разбирам- прекъсна ги Роси- Аз съм чувала, че там живеел Минотавърът, който бил ужасно груб и невъзпитан и разкъсвал млади момчета и момичета, но Тезей го убил и излязъл навън с помощта на кълбо  конци, които му дала принцесата.

- Така е било, потвърди Пси, случило се е много отдавна. Минотавърът е наистина мъртъв и черепът му е в музея на острова! Но преди това този изрод  се огледал във водата на езерото Тау и там останал огледалния му образ.

- Понякога той излиза от водата и е също толкова кръвожаден като него! Отначало ние не знаехме , че е там и се лутахме, мислехме, че все ще можем да излезем,но...- и Кси тъжно поклати глава.- Можехме само да бягаме и да се крием. Добре, че можем да летим и не приличаме на нищо, защото той търси момчета и момичета!

- Нима нимфите са толкова жестоки?- учуди се Виктор. Четиримата вече се бяха настанили на дивана вътре в апартамента на Ани , а цветето в сандъчето пръскаше прекрасен аромат.

- Не, те не са никак лоши, но просто ни забравиха, каза Пси-Сигурен съм, че отначало са мислели , че няколко дни наказание са ни достатъчни, но после вече са забравили. Не са толкова злобни, просто не помнят нищо за дълго, повърхностни са. Приличат на тия, които вие наричате кифли.

- Не разбирам- обади се Виктор, тогава как се измъкнахте?

- Благодарение на Ани! Тя научи няколко местни песни, искаше да изненада публиката с тях. Много се постара, особено за едната, защото нея могат да я изпеят само няколко души на света и тя е от тях. Според нас, тя е страхотна певица!

- Разбира се, че е страхотна! Чудя се, обади се Роси- какво общо има песента с вашето измъкване?

- Това е песен от Света на Избавлението! Ако бъде изпята абсолютно точно, със звуците, които другите не могат да възпроизведат, тя отваря пряк път навън, грейва вълшебна светлина и затворените в Лабиринта могат да излязат!

- А Огледалния образ?

- Той остана в езерото Тау и все още е там...Затова никой не бива да влиза в Лабиринта! Ще бъде разкъсан и изяден!

- И как се озовахте тук?

- Скрихме се в куфара на Ани, аз в чорапа, а той в шишето с шампоана. После тя научи, че малко преди да пристигне , баща й е починал и донесе куфара си тук. Остави и цветето , а  скоро пак замина, тоя път за Португалия. Ние нямаше какво да правим и заживяхме в апартамента. Пазим го и се грижим за него. Вижте колко е чисто и подредено!

   Наистина беше така, всичко си беше на мястото.

- Обаче цветето взе да пожълтява и ние решихме да го изнесем на балкона. Там му беше много добре, на светло и топло, поливахме го редовно...

- Докато се появихте вие! Видяхте цветето на балкон, където никой човек не може да излезе, решихте да разберете какво става  и научихте за нас! Още повече, че пак прибрахме сандъчето заради сланите, които се очакват...

- А защо сте наречени на букви от гръцката азбука и крилете ви са изписани с гръцки букви?- попита внезапно Виктор.

- Нимфите ни нарекоха така и написаха нещо на крилата ни, но ние не можем да четем.

- Вито- погледна го въпросително Роси- ти откъде знаеш,че буквите са гръцки?

 - Дълга история, братовчедке! В детската градина имам една приятелка, Антигона, техните я карат да се учи да чете на майчиния си език и тя все си повтаряше гръцките букви, караше ме да я изпитвам и да ги правим от клечки за зъби. Така и аз се научих! Но знам само буквите, не и езика.

- Не знаете ли какво е написано на крилата ви, момчета?- попита малката принцеса безподобните си  нови приятели.

- Не, нали ви казахме, че не можем да четем , а те не ни казаха...

- Ще ги снимам и ще ги изпратя на Антигона, предложи Виктор, тя вече е научила майчиния си език и ще може да ни помогне.

 Разбира се, скоро получиха отговора на малкото гъркинче, но той беше много неочакван. Когато го прочетоха, разбраха, че спешно трябва да научат много нови неща и да предприемат дълго и трудно пътешествие за да извършат още едно добро дело. Щяха да спасят света от Огледалния образ на отдавна мъртвия Минотавър.

  Как точно, е вече друга приказка.

 

© Neli Kaneva All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря , много сте мила! И аз чета Вашите произведения с интерес!
  • Да пишеш така, си е чист талант!Поздравявам те!
  • Благодаря, Ида!
  • Не във всяка глава се пръкват такива измишльотини. Така че - поздравления!
  • Благодаря ви!
  • Страхотна приказка! Браво за фантазията и моженето!
  • Благодаря, Лиа, благодаря, Иван! Радвам се, че ви харесват моите измишльотини! И от мене да знаете, внуците са голямо вдъхновение!
  • Мравки ме полазиха от удоволствие
    Очаквам с нетърпение следващата част!
  • Това ме залепи за екрана, Нели! Харесват ми твоите приказни истории и се почувствах на мястото на Безподобните ти герои...
Random works
: ??:??