Тиха, прохладна утрин.
Присъствах, не, участвах в едно велико тайнство – тайнството на кръщението. Свещенодействие на видимо и невидимо, на физическо и духовно раждане, в което жрец бе самият Бог, храм - малка точка от вселената – Земята, а кръщелник бе Слънцето. 
Храмът спеше притихнал. Запалени свещи - блясъкът на светликът от най-силните нощни звезди. В мекия сумрак плахо прокрадващи се лъчи. Копринено нежна свила се стелеше - чиста прозрачна роса все още не докоснала хоризонта. Небето се оглеждаше в нея, като в съд със вода. Благовонията – мирис на цъфнали рози и билки примесен с дъх на росна трева. Свещените ритми припяваха пролетно – сладкогласни авлиги и утринни косове.
Бог поел бащински в длани новороденото Слънце го поднесе с шепи и го потопи в мократа синева! 
Звездата получи свети благослов! Роди се, от вода и въздух и с любов!
Гледах с гордост „моя” кръщелник. Окъпан в росата и смело подаващ чело. 
Целунах го, поздравих го и наблюдавах как открива света. Нали беше кръстен! Жрецът изми символично от него греха и го възкреси за нов живот, за ново начало, за нов стремителен път! 
Танцуваше Изгрева в червената си премяна. Бързаше да изтича, да се качи на високо – да заплува в небесната шир. Закачаше с пръстчета из простора звездите, а те гаснеха бледи от силния му светлик. 
После погледна във всички посоки из храма и събуди с лъчите си спящата му душа. Литнаха птиците, плъзнаха тварите – сътворяваха се днешните чудеса. Усмихна се Слънцето ведро и бодро на всички. 
И всички, които го виждаха получаваха огнено-слънчевия му дар – топло пламъче, искрица енергия, шепа обич и много надежда за прохождащия нов ден!