Един ден той просто изключва телефона си. Завинаги…
Сутринта е прекрасна. Мрачна, твърде хладна и твърде многообещаваща за края на май.
Леко ръми. Липите са сънени и лениво излъчват тежкия си аромат.
Тя се събужда към 08:00. Както всяка сутрин, поглежда телефона си.
Търси някой нощен SMS от него, написан в най-различните часове на денонощието.
Тогава той се е почувствал сам, почувствал е нужда от нея, но единственото, което е могъл да направи, е
да съсредоточи крещящото желание в няколко символа.
А някъде на стотици километри от него, тя вече е спяла - изтощена, уплашена от разстоянието помежду им.
Тази сутрин нямаше нищо. Отначало тя се обезпокои, но не искаше отново да става жертва на глупави съмнения. Направи кафе, закуска, цигара, пое първата си порция музика за деня, но мисълта за него правеше препечените филийки трудносмилаеми, а BASMENT JAXX звучаха като издевателство върху всяка илюзия. Реши да му се обади.
Набра номера. По-късно си мислеше, че още тогава е почувствала заплахат ...