Животът, както е казал поетът, започва след четиридесетте. Работата е там, че като ги навърших, вече е редно да почна да живея. И сега съм в едно трепетно очакване, белким верно вземе, та почне. Досега чакането - да те осведомя - е напразно. Но може би той, животът, йощ не знае, че аз съм навършила 40.
Трябва да намеря някакъв начин да го информирам, че докато разбере, нищо чудно да гушна букета - за кощуна! Трябва да го осведомя. Иначе като нищо на надгробната ми плоча ще пише: "Умряла, преди да се роди!" А това точно не бих го допуснала.
Ще кажеш: "То човек като навърши някаква възраст, вземе, че си направи равносметка." Да ти кажа честно, опитвам се, ама стигам до: "Време е за равносметки!" и все нещо друго ми отвлича вниманието, все нещо друго, по-важно, имам за вършене. Иначе не че нямам желание.
При нас, мила приятелко, животът си тече гравитачно, тъй да се каже. Сутрин изпращам Пепс на работа, сядам пред компютъра и се осъзнавам чак вечер, когато го дочаквам да се прибере от раб ...