Представете си един мъж. Всъщност, точно в момента не повече от момче; седи на паважа. До него има точно едно триъгълно картонче, което предполага, че някога някъде е имало и парче пица. Което обяснява и касовата бележка, хвърлена на, да речем, метър.
Ако следваме филмите, момчето трябваше да си къса косите в момента. Или да крещи. Да мисли усилено или поне да се старае да отбягва хвърчащите отломки, заплашващи гърба му. Ако следваме филмите.
А относно тези, които не следват филмите и забелязват, че очевидно детето просто седи; но все пак, те изискват от сюжета нещо повече, ще решат, че същото дете си мисли как се е развила цялостната случка. Тоест, ако не беше излязло за 5 минути от вкъщи, просто да си купи едно парче пица, и детето също щеше да е едно цяло с печката, мивката и изобщо, горялата до преди малко къща.
Повечето хора не биха могли да кажат дали е хубаво да си мислиш, че животът колкото едно парче пица. Или поне, нашият главен герой със сигурност не се чудеше за стойността ...