Представете си един мъж. Всъщност, точно в момента не повече от момче; седи на паважа. До него има точно едно триъгълно картонче, което предполага, че някога някъде е имало и парче пица. Което обяснява и касовата бележка, хвърлена на, да речем, метър.

Ако следваме филмите, момчето трябваше да си къса косите в момента. Или да крещи. Да мисли усилено или поне да се старае да отбягва хвърчащите отломки, заплашващи гърба му. Ако следваме филмите.

А относно тези, които не следват филмите и забелязват, че очевидно детето просто седи; но все пак, те изискват от сюжета нещо повече, ще решат, че същото дете си мисли как се е развила цялостната случка. Тоест, ако не беше излязло за 5 минути от вкъщи, просто да си купи едно парче пица, и детето също щеше да е едно цяло с печката, мивката и изобщо, горялата до преди малко къща.

Повечето хора не биха могли да кажат дали е хубаво да си мислиш, че животът колкото едно парче пица. Или поне, нашият главен герой със сигурност не се чудеше за стойността си. Той много по-удобно просто си седеше. И зяпаше. Като патицата от вица.

Трябва да се отбележи, че след време много хора щяха да му казват колко хубав бил домът му, преди да бъде изгорен до основи. Други хора щяха да го 'успокояват' колко по-хубава щяла да бъде следващата му къща.

Просто ей така - все едно, че няма нищо специално в мястото, където си израснал, където си бил цял живот.  Коси се късат за загуба на къща - изгарянето на дома може да бъде съпроводено само от мълчание. Какво друго да правиш - да се прибереш у вас ли?

След известно време идва полицията, пожарната и като цяло, всякакви хора в странни костюми -- почти като на карнавал.

Казват, че очевидно, домът е претърпял злополука. Съобщават на застрахователите. В резултат на което те претърпяват злополука.  И те идват след още съвсем кратък интервал от време -- почти-карнавалът е завършен от хора, преоблечени като "Мъже в черно". 

Те пък казват, че не можеш да живееш за известно време в 'засегнатите помещения'. Нашият човек не реагира. Само се обръща назад, поглежда там, където трябва обикновено да бъде входната му врата, а след това вниманието му се връща отново на мъжете в черно.

Казват му, че не могли да му дадат пари. Дават причина за пожара, която даже и пожарникарите не знаят още, но която пък за сметка на това включва думите "съжаляваме" и "такава е полицата". Пожарникар пък се намесва и казва, че е съвсем естествена причината на пожара и че това е покрито от всичките застрахователни фирми. Той знаел, тъй като се срещал с 'номера като тея' през цялото време.

Почва някакъв скандал. Обектът на скандала не реагира, ама вече никой не го интересува. Около него хората почват да се палят. Застрахователите започват недискретно да си тръгват, пожарникарите започват недискретно да ги заплашват.  А нашият просто си седи. Не крещи, не си къса косите.

Все пак, ще му направят нова къща. Все едно няма значение.