Талисманът
Телефонът меко иззвъня в голямата бежова спалня. Една слабичка бяла ръка се протегна с усилие и вдигна слушалката. Звукът от сигнала се сля с първите сутрешни шумове и заглъхна.
- Да, моля? Не, не ме събуждаш, тъкмо ставах. Да, разбира се, ще дойда, само кажи кога. В десет? Страхотно, ще те чакам на нашата маса. Дочуване! – Младата жена сънено разтърка очи и елегантно отметна завивките. Навън валеше пороен дъжд – съвсем обичайно за ноември, помисли си. После се приближи към масивното орехово огледало и със задоволство огледа стройната си като на самодива фигура. „Май самотата ми се отразява твърде добре – усмихна се – но точно сега чудесно би ми се отразил един топъл душ за събуждане”, след което наметна жълтия си като лютиче халат и бързо изтича до банята. Само след миг вече се чуваше как първите пръски гореща вода докосват с благоговение хладната ù кожа.
- Ще закъснея за обяд, не ме чакайте. Имам среща с Меги в нашето кафене, върнала се е от Америка. Да, непременно ще дойд ...