Той е там!
Сам, сред морето на твоите чувства.
Котва е хвърлил на призрачен бряг,
пие и пее, както прави всеки моряк,
чийто улов изпълва душата с охолство.
Риби ли?! Не лови онова, що душата ти храни,
а и тя се бои с него в лодката да остане...
Ще попиташ: “Защо е щастлив и...
Какво е побрал в своята мрежа?“.
Помисли! Помисли...
Девет пъти преди нишките да отрежеш...
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.