Ти лежеше, там. Безжизнен, студен, по-студен от всякога. Не те познавах такъв и не исках. Но беше красив, както винаги. Косата ти небрежно разрошена, две или три копчета от ризата ти бяха закопчани и дънките, които толкова много обичах по теб. Очите ти - затворени, но и такива ги обичах. Разликата беше, че повече нямаше да ги погледна жизнени, с желание за живот. Исках да те съблека, да се насладя на вкуса ти, да ти покажа, да ти докажа, защото сега нямаше как да ме спреш. Ръцете ти бяха толкова красиви, силни, излъчващи сигурност и защита. Исках да са мои и щяха да бъдат, да, когато лежеше там. Наблюдавах те с настървен поглед, изпълнен с обич и наслада, гняв и тъга. Всичко това бе причинено от теб. Защо не успях и аз да повлияя така на коравото ти сърце? Не ме интересува всъщност, нали те имах, когато лежеше там. Устните ти бяха леко притворени, усвоили вече синкавия цвят, но останаха все така, излъчващи страст,сериозност и онова горещо привличане от тях бликаше, както винаги. Исках ...