И погледът ти се спира, попиващо... В сянката на нощта и сякаш откъсва с устните си, мълчанието ми, като разбиваща се вълна върху отдавна копнеещ бряг, топящ се в изкъпаната Зора... Изплувала от океана на въпросителни повърхности - изхабени от незначещи отговори... И докосването ми не пита, а потъва в диханието ти... Чисто извирайки, като сълза изтекла в новата си съдба - обречена на топящия се бряг... Там, където бях... Отново съм, част от теб...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up