Т А Н К Ъ Т
На сутринта трябваше да замина в поредната задгранична командировка - този път за Ирак, а оттам за Кувейт и Обединените Арабски Емирства. Вече бях свикнал с подобни пътувания и те отдавна бяха престанали да ме изненадват. Оставаше както и друг път да си пожелая да се върна жив и здрав.
Пристигнах на летището в шест и половина. Самолетът трябваше да отлети след час за Атина. През нощта бе навалял сняг и продължаваше да вали (беше средата на февруари). Машините чистеха пистите, но виелицата беше много силна и за излитане не можеше и дума да става. От друга страна, не можех да се върна вкъщи, тъй като никой не беше в състояние да каже кога самолетът ще може да отлети. По уредбата на летището съобщаваха, че това ще стане след час, после след два. Часът на отлитането се подменяше непрекъснато с нов и така... до осемнайсет часа.
Най-после ни съобщиха да се приготвим за отвеждане към самолета. Да , но когато автобусът спря пред стълбата, от самолета слезе служител на БГА “Балкан” ...