55 min reading
Т А Н К Ъ Т
На сутринта трябваше да замина в поредната задгранична командировка - този път за Ирак, а оттам за Кувейт и Обединените Арабски Емирства. Вече бях свикнал с подобни пътувания и те отдавна бяха престанали да ме изненадват. Оставаше както и друг път да си пожелая да се върна жив и здрав.
Пристигнах на летището в шест и половина. Самолетът трябваше да отлети след час за Атина. През нощта бе навалял сняг и продължаваше да вали (беше средата на февруари). Машините чистеха пистите, но виелицата беше много силна и за излитане не можеше и дума да става. От друга страна, не можех да се върна вкъщи, тъй като никой не беше в състояние да каже кога самолетът ще може да отлети. По уредбата на летището съобщаваха, че това ще стане след час, после след два. Часът на отлитането се подменяше непрекъснато с нов и така... до осемнайсет часа.
Най-после ни съобщиха да се приготвим за отвеждане към самолета. Да , но когато автобусът спря пред стълбата, от самолета слезе служител на БГА “Балкан” ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up