За Таня* Михаил знаеше, че винаги глади дрехите си, обича да прави всичко по правилата и се страхува от паяци. Самият той „по правилата” бе правил две неща – домашното в трети клас и тази любов. Затова имаше план за вечерта – вечеря, разходка край реката и наблюдаване на метеоритния дъжд. Спряха на брега и Михаил вдигна ръка към небето.
- Ето това там ... Онази звезда... Чакай, не гледаш...
Таня бе скрила лицето си в рамото му и той си помисли, че иска да го целуне. Допря бързо устни в нейните и продължи.
- Ето, виждаш ли там? ... Мило, трябва да погледнеш, искам да ти покажа...
Опита се да повдигне брадичката ѝ, но тя извърна глава и очите ѝ срещнаха реката, където звездите падаха под тъмните вълни. С тази скорост скоро на небето нямаше да остане нито една светлинка. За миг ѝ се стори, че е сред тях и се носи към дъното. Лицето ѝ се изкриви сякаш не ѝ достигаше въздух. Инстинктивно се отскубна от прегръдката му и направи няколко стъпки на безопасно разстояние от реката, небето и него.
- Не искам да гледам, мамка му!
* * *
Преди 24 835 паднали звезди, в 03:00 през една юлска нощ Алекс* изпращаше Таня, когато изведнъж тя реши да легне на пътя.
- Какво те прихвана сега? – ядоса се той.
Бяха се карали през цялата вечер и се надяваше поне прибирането да мине без глупости, но тя винаги трябваше да направи нещо такова. Веднъж го накара да влезе в градината на Карастоянови, за да й набере смокини, а след като прескочи оградата започна да крещи: „Дядо Стояне, дядо Стояне, събуждай се, обират те! Крадци! Крадци!”. Дядото, преживял две войни, винаги държеше наблизо своята „Маузер К 98к” и онази вечер цялото село чу, че още може да я използва.
- Гледам звездите – отговори тя и се усмихна доволно.
Знаеше, че го дразни и всеки момент очакваше водопада от ругатни. Пак щяха да събудят селото. Вместо това, Алекс въздъхна и легна до нея. Тя се смее. Смехът ѝ е плътен и дори груб, но е лишен от суета и идва направо от гърдите ѝ.
- Сигурно се притесняваш да не си измачкаш ризата, а? Знаеш ли, по този път са акали разни животни – кучета, котки, кокошки...
Той я погледна злобно, но след това тоналността на смеха ѝ го стопли и се усмихна против волята си. Таня започна да прави „снежни” ангелчета в прахта.
- Хайде гражданче, мокър от дъжд не се бои!
Три секунди по-късно Алекс също маха с ръце и крака. Чувстваше се глупаво. След тази вечер цял живот щеше да казва „глупаво”, когато е щастлив и така и няма да открие разликата.
- Мислиш ли, че звездите са душите на умрелите? Защо иначе все гледаме към небето... – тя гледаше небето с детска сериозност.
- Мисля, че са големи кълбета газ от водород и хелий.
- Оф, попитах какво мислиш, не какво си прочел в някоя енциклопедия... Някакъв учен беше казал, че сме изградени от същото, от което са направени и звездите – този път усмивката й е победоносна.
- Карл Сейгън.
- Какво?
- Карл Сейгън го е казал.
- Пак много знаеш!
Усетил пламъчето в очите й, той я хваща през кръста и двамата започват да се търкалят, превръщайки се в смесица от прахоляк и звезден прах...
* * *
- Какво ти става? - Михаил крещеше.
Тя поклати глава и изтри сухите си очи.
- Извинявай, извинявай... Съжалявам, аз съм виновна, трябваше да ти кажа, че страдам... Страдам от сидерофобия – страхувам се от звезди.
- Какво? Наистина ли? – кима и той я прегръща с трагизма и смелостта, които му предоставяше моментът.
Вече знаеше, Таня всъщност се страхуваше от две неща – паяци и звезди.
________________________________________________________________________________
* Таня аустралис (на латински – Terebellum) е звезда от съзвездието Голяма мечка.
* Алкес (на латински – Alcor) е звезда от съзвездието Чаша.
© Мадлен Аспарухова All rights reserved.