Т А Т К О
Животът ти напомня смокинов цвят.
Един безкраен опит да прескочиш една фалшива реалност. Споменът за щастливото ми детство изхвърля песента на грозното патенце, чиито строфи безпогрешно редиш.
Благодаря, че ми показа пътя към дома.
Сега обаче имам нужда от теб, от извехтелия ти балтон, от усмивката, която толкова копирах пред огледалото.
В моя свят има части от твоя пъзел.
Позволи ми да ти подам ръка и да продължа да те наричам татко.