ТАЗИ ЛЮБОВ
Под навеса беше поносимо. На арената обаче слънцето пареше с цялата си лятна сила. И това ни най-малко не интересуваше Апия.
Интересуваше я кой щеше да оцелее. В края на деня щастливецът щеше да притежава не само живота си, но и гореща нощ в обятията й. Което бе по-голяма награда от всички, които нещастникът щеше да види през окаяното си, обречено съществуване.
Няколко отчаяни движения решиха изхода за онзи, когото тълпата аплодираше като Карпий. Името не значеше нищо за нея, имена тя не помнеше. Карпий значи. Тя се наклони напред и го огледа по-добре, взря се в детайлите му. Беше рус, едър, с приемлива красота. Грък най-вероятно. Апия не лягаше с всеки. Мъжът, който можеше да й направи дете трябваше да излъчва жизненост и мощ, които да привлекат окото й и да я накарат да го пожелае. Апия не харесваше всеки.
Той се поклони, тълпата скандираше името му. Цезарят вдигна палец. Апия се изправи и втренчи поглед в него, докато се приближаваше до ложата им. Присви очи и го измери з ...