Несебър. Няма да ви говоря за Несебър, на каква северна ширина и източна дължина се намира, защото това цял свят го знае, та камо ли българите. Само искам да кажа, че като завърших висшето си дърводелско образование, отидох да работя по разпределение именно там. Е, не беше случайно. С жена ми се бяхме оженили две години преди това, беше ни се родило едно прекрасно синче и тя ме убеди, че не било зле да поработим известно време в Несебър, пък после да се върнем в столицата. Правилно, не правилно, няма значение, заминахме. Сещате се, че тя беше от там, гражданка от Стария Несебър, майка и баща и живееха в една огромна, красива, сто и петдесет годишна музейна къща, току зад Старата митрополия, останки от църква от IV век преди Христа. Всички си ползваха връзките да останат в София, само аз и тате – на обратно, да ида в провинцията, но успяхме.
Трудно тръгна живота там – в началото на май една тишина, едно спокойствие, няма шум от трамваи, няма скърцане на спирачки, няма грохотевица, ужас! ...