Театър, водка и още нещо
Театър, водка и още нещо
От малък исках да бъда критик. Много обичах да критикувам. Критикувах майка ми, че не готви като хората. Баща ми, че сипва лимонада във виното и го разваля по този начин. В по–късен етап подхванах гаджето, че носи панталони, при положение, че краката й заслужаваха да бъдат изложени в Лувъра. Отнесе го и учителката ми по електротехника, която пък идваше с дънки на училище и аз се опитах да я убедя, че това е непедагогическо. Не пропуснах и треньора си по футбол. Не бяхме на едно мнение с него по въпроса за тактиката.
А бе, обичах да критикувам, както някои обичат шопската салата и когато Светлана Лажова – този жив класик в българската литература - ме покани да гледам първата постановка в театъра по нейно произведение реших, че сега е моментът да се проява като театрален критик. Нещо, което винаги съм искал, но никой не ми е позволявал, за което горещо й благодаря.
Значи, още в деня на премиерата нещо ме стегна под лъжичката. Викам си, добре де, нито е по–хубава от мен, нито повече пие, нито пък, да кажеш, че е по–гениална, а вече я поставят в Софийски театър. Не го разбирах това и с цел да ми се изясни ситуацията, още от обяд подкарах леко на водка, барем схвана как става този номер. Ако не знаете, водката е хубаво питие, което избистря светогледа, прояснява погледа и опростява и най–сложния въпрос. Тук обаче ударих на камък. Бях на трета водка, но единственото нещо, което ми стана болезнено ясно е, че Светлана ще дебютира на театрална сцена, а аз за пореден път ще дебютирам в леглото на жената, защото тя постоянно ми заявяваше, че правя секс с нея все едно дебютирам. „Един път не се отпусна бе, човек, като на премиера си.” – казваше тя, ако трябва да я цитирам точно. Е, добре де, как да се отпусна при тези думи? И най–големият професионалист иска да бъде окуражаван – поне малко. Но това е една друга тема, която няма да засягам сега.
На четвъртата водка ми дойде гениалната идея, че тия от театъра ще съсипят произведението й с някоя модерна интерпретация. Не, че то беше много хубаво, но пък защо да не ударят и артистите едно рамо. Това така ме успокои, че станах и тръгнах с бодра крачка към театъра. Трябва да отбележа, че пътьом ударих и една бира, ей така - за кураж. И си викам, сега ако беше Марко тук, а не да ми гради капитализма в Америка, можехме да си вземем една бутилка Джони и, докато гледаме резила на Лажова, да си я менкаме. Обаче Марко си пушеше пурата, някъде там - от другата страна на океана и хич не му пукаше за моите концептуални проблеми. Ще трябва да го играя "и сам войнът е войн". „Колко му е” – рекох си и минах през близкия цветарски магазин, от който купих едно цвете за Лажова. Нали съм си джентълмен от малък, мама му стара, но пък на класиците трябва да се подмазваме. Дето има една приказка - жив класик, жив дявол. Внимателно с тях. Това е безплатен съвет от мен.
Стигам до театъра и гледам Светлана и още една девойка. Викам си, две ще ги издържа. Светлана го играе скромно. Демек, аз случайно минавам оттук и, виж ти, те пък поставят мое произведения. Аз се усмихвам. Поднасям й цветето, но си викам наум, не на мен тия, моме Калино! Аз кога съм ял доматите с колците, нямаше домати, та си останах само с колците, така че наясно сме с нещата от живота, като пожарникар с огън. Добре, че другото момиче беше едно такова хубаво, па и Неда се казваше, което ме накара веднага да я асоциирам с Неда Украден и това малко повдигна духът ми. Викам си, тази сега ако запее „Зора е” сме избили рибата с динамит и никой няма да се сети да влезе в театъра. Мечтата ми трая някъде около пет минути, докато не се появиха Мая Попова /не тази дето хвърля боб и гадае дали ще ни удари земетръс или само леко цунами/, а главният редактор на сайта и Дорето двете шестици – редактор в сайта. Сега ми стана ясно защо поставят Светлана, а не мен. Ако на вас не ви е станало ясно, обадете се и ще ви изясня ситуацията. Както и да е. Докато си мислех, че нещата все още са под контрол се появи и Миа с Виртуалния роман, но съвсем реална. С нея бяхме приятели, но до тук беше. И те те предават в един момент. Аз обаче съм жилаво копеле и дори не ми трепва дясната мигла. Лявата леко трепери, но тя винаги си е работила по собствена програма, така че нея не я броим.
Влязохме в салона и тук понесох следващият удар. На всеки стол имаше лист с авторите и изпълнителите, които ще чуем тази вечер. Взех го и веднага съжалих, че не си взех една малка бутилка водка ей така, за подкрепа, защото определено имах нужда от нея. Представете си какъв потрес преживях, когато видях, че Лажова се е наместила удобно между Х. Пинтър и Д. Хармс. Вторият не бях го чувал, но първият си беше класик. Остави друго, но в програмата бяха и Т. Уилямс, Стивън Кинг, Хайтов и други светила. Само мен ме нямаше. Успокоих се, че явно съм изпреварил времето си и ще ме разбере чак следващото поколение. Такива сме ние, гениите. Неразбрани. После ме питат „защо пиеш толкова много водка?” Ами елементарно, Уотсън - защото само тя ме разбира.
Когато угасиха лампите се успокоих. Поне няма да гледам ухилената физиономия на Светлана. Това вече щеше да ми дойде много. На мен ми се плачеше и, което беше още по–лошо, пиеше ми се водка, а Светлана бе доволна, като митничар след нощна смяна. За да потисна тези черни мисли, които обикновено водеха до увеличаване на количеството водка в сантиметри, се съсредоточих в случващото се на сцената, като снайперист преди изстрел. Това, което видяха очите ми, хич не ми хареса. Момчетата и момичетата играеха превъзходно и не правеха нищо за подобряването на настроението ми, а когато излезе Тезджан и изпълни монолога на Светлана, ми идваше да се гръмна. Как пък това момиче не обърка текста, мамка му, или поне да се спъне и да се контузи. Не! Цялата публика падаше от смях, а едно девойче, което бе седнало до мен направо толкова се захласна, че сериозно се притесних за здравословното й състояние и се надявах да си е плащала редовно здравните осигуровки.
С една дума, колкото и да не ми се иска да го казвам, всичко мина супер, по ноти, по търлъци или който каквото си хареса. След представлението Светлана най–нагло ни покани на кръчма да отпразнуваме успеха й. Без малко да си тръгна авторитетно, като катаджия от кръстовище, но се сетих, че там мога да вкарам няколко водки и да освободя напрежението. И къде, мислите, ни заведе тя? В Клуба на писателя. Ей, то бива наглост, ама това нейното вече на нищо не приличаше. Не стига това, ами по пътя се присъедини още една нейна фенка, която всички я знаем като Човек в сайта, а иначе Ани. Това вече ми дойде много. Аз и шест жени. Викам си, ако до края на вечерта успея да взема думата, съм си направо за Парламента. Пък и Марко го нямаше да помага, а се закачаше с продавачките в Америка. Несериозен тип е той, да знаете. Според последната информация, която имам за него, той сериозно е задълбал в изследването къде, аджеба, се намира G-точката на жената, така че забравете го. Между другото, аз само да кажа, че за пръв път чувам, че жената имала G-точка. Това малко ми звучи като „Мерцедес” S-класа, ама както и да е.
В заведението ни посрещнаха така, сякаш всички знаеха, че другарката Лажова е дебютирала в театъра. Управителят само дето не целуна земята от поклони, а сервитьорката бе по–бърза от падаща бомба. И тук нищо не се обърка, мама му стара! Све е било на ниво, както обичат да казват братята сърби. Само аз бях леко под нивото, но след няколко водки взех бавно да изплувам като руска подводница. А тази Светлана не спря да ръси лафове и да се държи като навлизащо в пубертета девойче. Направих й забележка, че трябва да се държи сериозно - като жив класик, но тя ми рече, че ще се държи сериозно като стане мъртъв класик. А, кажете ми заслужава ли нашият театър такива автори? Аз нищо няма да казвам, да не излезе, че съм пристрастен.
От мястото на събитието за вас предаде, критикува и порица Грег – все още непризнат гений.
© Светослав Григоров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Мимче не се претиснявай! Първият път винаги е неудобно, после човек се отпуска.
А за водката няма да забравя. Категорично. -
Грег, неудобно ми е да го кажа... ама ти си супер, душа! Хайде на следващото представление да ме поканиш - обещавам, ще нося водка в чантата си и абсолютно няма да ти подволя да се терзаеш. А, става ли?
-
Шшшшшшт!
-
Денисса, споко! Спирам с точките и почвам да търся запетайките. Убавена, моя мозък от критика не се размърдва, а размътва. Благодаря ти, че намина. Другия път имаш една водка от мен. Анна, човече, споко! Аз съм щастливо разведен, така че града можем да го прескочим като тема, но доколкото се сещам ти напусна масата с бързината на патрулка и присъстващите знаем накъде така се юрна. Ама тихо. Няма да казвам.
-
Леле, какъв образ си би-и-и-л! Вместо да завиждаш, другия път като мене. Сядаш пред театъра и пишеш, не да ходиш да гледаш как поставят фейлетон на Лажова и да те яде от вътре, а трябва да работиш по въпроса. Виж ме как кротко и търпеливо кибичех отпред и пишех ли пишех... Ма ще видите вие догодина. В кръчмата се отбих от куртоазия, ей така да не кажете, че носа ми е дълъг. Иначе ще спрат да ме пускат в театъра, вратите не могат да си затворят хората. А само да знаех, че така ще ни изтипосаш всичките, нямаше да нищя "Секса и града" пред тебе. Другият път само секса Ай, остани си със здраве.
П.П. Сега сериозно, радвам се, че се запознахме и роня крокодилски сълзи, че не се опознахме Упс! Каза, че имаш жена. Да ме прощава, не ме е разбрала праволно ако нещо таковата -
Мирен, Грег!
Какво сте захапали точките!
Разводнихте коментарите под творбата ти.
Поздравявам svetlanal (Светлана Лажова) и слагам точка(но не G). -
Марко, те класиците са си такива, брат - скрънди и шамар ще ти ударт с два пръста, а не както си трябва с широко разперена длан, та да ти стане хубаво.
Мариана, нищо не крия като стар прочетен вестник съм. Е, винаги си държа една малка водка във вътрешния джоб, но сега вече и за нея знаете
Светле, споко! Тия дни ще разследвам сериозно въпросът с тая пуста G точка и има ли тя почва у нас. -
Да ме извинява Лажова, за която отдавна подозирах, че я играят на сцена, но го крие за да не й завиждаме, но тук присъстващият автор много сериозно й диша във врата (тя и това премълчава, сигурно й е кеф), и е само въпрос на време да го видим и него някъде поставен (освен, ако и той не крие нещо ).
-
Ето, че и Марко започна да цитира класиците: " Ще те удуша с два пръста, Грег". Сега аз ще цитирам Марко: "Давай с две ръце - щедро..." Е, слънце, ти само ела, за теб ги пазя тези две ръце, че с болни ръце съм за никъде. Само ми ела, ще видиш ти кой е стиснат! Цялата ми щедрост ще се изсипе върху теб. Ще се развихря Марко, ти ме амбицира!!!
Грег, извинявай за скандала, който стана при теб, но слагам точка G и ми прости! Па питай за тази точка, имаме главни редактори, лекари също, все нещо знаят и ще помогнат!!! -
хайде не се оплаквай - кой мъж се оплаква, че е бил сам с 6 жени и то какви?!
-
Грег, тая Светлана Лажова била много стисната бе :" Ще те удуша с два пръста, Грег".Защо само с два пръста.Удуши го човека с три... с четири .Все едно от портмонето си ги дава тия пръсти.То бива скръндза... чак пък толкоз.Давай с две ръце - щедро...
-
Марко, брат ако знаех, нямаше да пиша какво искат жените с недоумение. Аз сега разбрах, че те имали и G - точка. А ние що си нямаме, а? Пак ни изработиха да знаеш.
Феиа, водката е имаш в ограничени количества, за да не преминеш само на английски, че нищо няма да ти разбера.
Кремена, трябва да се чете между редовете. Ако намериш нещо там уведоми ме.
Благодаря на всички за участието. И следващият път по - редовни. -
Грег, благодаря за предложението, но държа смелата, всеотдайна и чувствителна душа да има G-точка. Вчера на магазинерката, опитах да и намеря проклетата G-точка - не можах.Питам я къде е, а тя мълчи като куче.Знам куче с бисквита се дресира, не с тояга.Обещах и всичко- не казва.На Радка-Пиратка дънките и обещах, на Маги (от Мюзик Айдъла) сутиена и обещах - не казва и не казва.Отчаях се , брат.
Ако имаш информация по въпроса...дай. -
Как да не и завиди човек, м? Направо... и аз си сипнах една, не, три водки, че да ми премине... онуй! Та къде беше критиката, че не разбрах?
Благодаря за новините от центъра на събитието, Гений с Гений такъв! -
Ето, има какво да опиша в моя разказ, без ти Грег да знаеш. Ще приложа и факти. Фея ми пожела нещо и то се сбъдна. Каза, че фейлетонът ми плаче за сцена и...хоп, точно него го направиха. Пожелай си нещо Грег и помоли Феята, тя сбъдва мечти!!! Ще го опиша, внимавайте как се държите с нея, а и с Грег де, щото видяхте. Ако го бях черпила водка нямаше така да ме изтипоса!
-
Водка,естествено!!! Аз съм русист!
-
Вилдан, само кажи какво да почерпя.
-
Greg, въпросната Тезджан (Джани) е моя приятелка, която има голям нюх към живите класици! Именно тя чете стиховете ми на премиерата на четвъртата ми книжка. Иде твой ред!
-
Линасветлина, радвам се, че поне един човек оценява моята безпристрастност. Ако знаеш само колко ми коства.
Марко, внимавай с пожеланията! Смела, всеотдайна и чувствителна душа мога да ти намеря. Познавам един гей с такава.
Светле, и аз те обожавам, но знам защо. Свързва ни нещо, ама няма да го казваме на всеслушание. Нека пък малко се замислят хората. Няма всичко да им сдъвкваме. А, и моля те, удави ме във водка. Винаги съм мечтал за такова наказание.
Велислава, благодаря ти! С двама фена вече се очертава създаването на клуб на любителите на водка. Издигам се Светле. А стигни ме ако можеш. -
Грег, и аз се включвам към групата на Марко, т.е. - на призналите твоя гений. Поздрави за увлекателното и едновременно замислящо четиво.
-
Грег, пак си на ниво.Кой ти каза, че не си признат гений.Признаваме те, разбира се. Само гений може да издържи да не заспи в полумрака на театъра , след четири изпити водки.Нямаше ме.Съжалявам, приятелю .......... страх ме е от тъмното.Ако ми обещаеш да ми намериш някоя смела, всеотдайна и чувствителна душа, да ме държи за ръката през време на спектакъла, хващам самолета и идвам.Радвам се за Светлето.Предай и целувки от мен...но не се унасяй.И... умната, не сте малки.
-
Ще те удуша с два пръста, Грег!!! Аз мислех утре да пусна моя вариант, но след това...Водка ли да те черпя или да те удавя във водка се чудя?! Момичето пак ни покани, така че пак ще ме гледаш на сцена и пиши, за да те поставят и теб, на там вървят нещата...за съжаление на артистите. Обожавам те, само се чудя защо!!!!!!!!!
-
Пре-много се радвам на твоята свежа безпристрастност! Успех!!!)))))))))))))
-
завистливец
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
