Стамен Георгиев живееше близо до центъра на малкия град. Къщата му имаше малък двор. Пенсионираният отдавна учител прекарваше голяма част от времето си там. Садеше дръвчета. Радваше се на лозите. Махаше сухи клонки. Почистваше пътеките. Намираше си работа и се чувстваше полезен. Ако не за другите, то поне за себе си. Докато се трудеше в градината си, той имаше време да разсъждава за нещата, които го вълнуваха. Свързваше ги с природата. А тя му даваше отговори на всички въпроси, които той си задаваше. Един ден Стамен излезе от своя дом. Искаше да си напазарува. Погледна към стената на къщата и видя как парче от мазилката бе паднала.
-Е, стара къща, нормално е! - каза си той. - То, аз остарях, че мазилката ли няма да се пропука!
Не обърна особено внимание на това. Минаваха дните. Дойде сезонът, в който се събираше плод от овощните дървета. Листата падаха. Захладня. От ден на ден все по-рано се стъмваше. Работата в двора намаля. Стамен излизаше на разходки до близкия парк. В сутринта на е ...