Навън беше много горещо. Тео се събуди от алармата на телефона си, която беше настроил за 07:00ч. Той стана от леглото, отиде в банята, за да си измие лицето, след което отново се върна в стаята, облече се и излезе. На няколко метра от луксозната къща на 19-годишното момче се намираше колата му - лъскаво Bentley. Качи се и потегли. След около 2-3 минути шофиране той стигна до къщата на Виктория, най-красивото момиче в квартала. Тео слезе от колата и почука на вратата. Наложи се да почака може би около пет минути докато излезе... Вратата се отвори и той видя гаджето на най-добрия си приятел по къса нощница.
- Какво има? - измърмори сънено тя. - Защо идваш тук толкова рано?
- Колко е часът, знаеш ли?
- Още няма девет, остави ме да спя.
- Ти си по-тъпа, отколкото изглеждаш.
- Щом ще ме обиждаш, чао.
Вики затвори вратата, но Тео почука отново и тя отвори.
- Какво има пак?
- Вече трябваше да сме на летището.
- Защо, къде ще ходим?
- OMG! Гаджето ти днес се връща от Америка.
- Какво гадже?
Тео я погледна със смазващ поглед, което я накара да се събуди.
- Собственото ми гадже, вярно. Сега идвам.
Тя отиде да се облече, след което се качи в колата му и потеглиха към летището.
Вики беше доста странна. Сутрин винаги беше като в някаква амнезия. Не помнеше почти нищо. Всъщност мразеше да става рано. Обикновено спеше до към един-два. Това беше единствения й недостатък, ако изобщо можем да го броим като такъв. Иначе да! Наистина беше най-красивото момиче в квартала. И тя, както всички момичета в тази част на града, беше отгледана в лукс и презадоволение. Никога нищо не ѝ липсваше. Ивета, нейната майка обичаше да я нарича На мама глезлата.
Тя беше водеща на една американска музикална класация, от която печелеше луди пари. Колкото до баща ѝ...ами и той не оставаше по-назад. Беше главен архитект в една фирма, която се занимаваше с изграждане на жилищни сгради в Дубай...
След около 20 минути те стигнаха на летището и за тяхна огромна изненада...ами не бяха закъснели, а дори напротив. Наложи се да го почакат.
***
На няколко пресечки от дома на Тео се намираше къщата на Калин, една от най-луксозните постройки в квартала, но и къща с много раздори... Утрото не беше много добро. Лили беше в кухнята. Иван, нейният съпруг в последно време не спираше да й прави сцени на ревност, както и да ѝ вдига скандали. Няколко часа по-рано той беше разбрал нещо, което щеше да промени живота на всеки един член от семейството... Той естествено реши да помълчи малко, за да види дали някога жена му щеше да му каже, но уви...
Те имаха две деца - Калин, който беше заминал да учи в Америка и малката Бети, която беше само на 4. Макар че беше толкова малка, тя обичаше да помага на майка си в кухнята. Бети стана от леглото и веднага отиде в кухнята.
- Здрасти, мамо!
- Добро утро, миличка. Наспинка ли се!
- Да. Ти какво правиш?
- Палачинки. Батко ти много ги обича.
- Може ли да те питам нещо?
- Разбира се, миличка! Слушам те.
- Той ми е истински брат, нали?
- Що за въпрос. Да.
- Тогава аз защо никога не съм го виждала. Как така ще се появи изведнъж?
Лили се засмя.
- Той отиде да учи в чужбина малко преди ти да се родиш. Затова. Иначе днес най-после ще го видиш. По-добре късно, отколкото никога, нали? ... Хайде, иди да си измиеш лицето.
Малкото момиченце отиде в банята, изми си лицето, след което се върна в кухнята и започна да помага на майка си за палачинките. Нейната задача бе да ги маже със шоколад
***
Вики и Тео стояха пред летището и чакаха да зърнат Калин. Той беше едно доста симпатично 19-годишно момче. Беше заминал да учи при чичо си в Америка. На него много не му се искаше, но родителите му настояха. Дори сега, когато беше завършил средното си образование със специалност банково дело, имаха нагласата да го изпратят да следва абсолютно същата специалност....отново в Америка.
Вратите на входа на летището се отвориха. Започнаха да излизат доста хора, на всякакви възрасти. Имаше дори майки с кърмачета. Нещо, което силно привлече погледа на Виктория, беше едно момче със среден ръст, носеше шапка, очила и супер яки кецове. Няма съмнение, помисли си тя, това е Калин.
Влюбеното момиче се затича към въпросното момче.
- Боже! Моля те, нека не се е объркала. Пак ще стане за срам... - подигра я Тео в нейно отсъствие.
Само за няколко секунди тя успя да прекоси тези двадесетина метра, които я деляха от любимия ѝ.
- Беб! - прегърна го тя.
- О, бебок! - отвърна на прегръдката й.
- Нямаш представа колко много ми липсваше...
- И ти на мен! - каза Калин, след което я целуна.
- Сама ли си?
- Не, Тео е с мен.
- Хах, яко! Къде е този талибанин.
- Там някъде - отвърна Вики, посочвайки към тълпата.
- Хайде да отидем да го видим.
След минута вървене те се приближиха до Тео. Двете момчета се прегърнаха.
- Ойй! Добре дошъл!
- Добре съм те заварил - засмя се току-що пристигналия младеж.
- К'во стана? Разказвай!
- Ще ти кажа, ама аре първо да хапнем. Не съм ял от два часа.
- Вярно! Как забравихме, че ти се храниш през десет минути.
Калин го удари по рамото и Тео очевидно го заболя.
- Ба! Брат, много си заякнал.
- Фитнес, бате...аре да ходим да ядем.
Тримата тръгнаха по една пътечка, която водеше към едно ресторанче. След около десетина минути ходене пеша Тео каза.
- Човек, трябваше да тръгнем с колата. Заболяха ме...
- Как ли пък не! Схвана ми се задника от седене. Върви и не се оплаквай, лежляк такъв. Е, почти стигнахме.
- Дето се вика...много мина, мъничко остана - допълни Вики.
- Ъ, виж как знаеш.
След още толкова минути ходене те стигнаха. Тео веднага се приближи до масите пред ресторанта и седна.
- Релакс - каза той.
- Да, да - каза Калин. - Почини си, че след малко пак трябва да се връщаме, не знам дали знаеш.
- Ще се обадя на тате да докара колата...
Тримата влязоха вътре и седнаха на масата, която беше точно под климатикa. След няма и две минути при тях се приближи един от келнерите, който им подаде менютата.
- Заповядайте! - каза той и отиде да обслужва други хора.
Калин веднага го отвори и започна да чете. Три минути по-късно той беше готов с поръчката си и повика сервитьора.
- Избрахте ли си - попита ги той.
- Да, аз ще искам едни спагети и една фанта.
Келнера си записа, след което добави:
- А вие младежи?
Те горките дори още не бяха отворили менютата. Не им оставаше нищо друго освен да поръчат същото. Така и стана. След съвсем мъничко им донесоха поръчките и започнаха да се хранят. Естествено, не липсваха и шегите, които Калин подхвърляше за щяло и нещяло.
***
В дома на Калин гореше истински пожар. Пламтеше поредния скандал между Лили и Иван. Този път спорът беше наистина сериозен...
- Имаш ли да ми казваш нещо?
- Какво да ти кажа? - отвърна 37-годишната жена, прибирайки палачинките във фурната.
- Сигурна ли си?
- Да, скъпи. Нямам тайни от теб. Знаеш всичко.
Ядосания мъж я намрази още повече. Иване, Иване, помисли си той, трябва да смениш тактиката. Тази кучка няма да си признае сама.
Той ѝ се извини за грубото си държание, след което ѝ направи кафе и седнаха на масата в хола. Докато пиеха Иван не спря да мисли как да я накара да говори. За какво? Само той знаеше. Сетне му хрумна една идея. Стана, отиде до стенния сейф, въведе паролата, извади един албум и се върна при Лили.
- Какво правиш?
- Искам да си припомня онези прекрасни години - отвърна той, отваряйки албума. - Домъчня ми.
Двамата започнаха да гледат снимките.
***
1 час по-късно:
Тримата тъкмо бяха приключили с похапването и се запътиха към автобусната спирка. Така де. И Калин нещо го домързя, а и ако трябва да сме честни, това си бяха близо три километра... Докато чакаха автобуса те обсъждаха какво да правят...
- Брат - започна Тео. - Аре тая вечер в нас.
- За к'во? Аз си имам дом.
- Не се прави, че не знаеш. Музика, алкохол, проститутки...
Вики се прокашля, сякаш да искаше да каже, че и тя е там.
- Трай бе, идиот - засмя се Калин.
- Шегувам се. Ще се съберем. Ще отпразнуваме завръщането ти. Ще сме аз, ти, Вики, Симона и там другите.
- Аз мислех първо да мина в нас. Да видя мама, тате, да се оправя, да се изкъпя... На нищо не приличам.
- Ще ги видиш утре, няма да избягат. Не само ти имаш баня. В нас също има.
- И при нас също, да не повярваш - изкиска се Вики.
- Е, щом толкова настоявате...
Денят мина, нощта дойде. Покрай лудото празненство Калин не успя да намери време да се обади на майка си. Веселбата беше много яка. Всичко беше на шест, както се казва. Имаше много танци, силна музика... Половината едвам се прибраха вкъщи. Доста бяха пияни. Малко преди Вики и Калин да си легнат в леглото се чу някакъв звук, беше сирена.
- Споко! - засмя се той. - Някое циганè пак не си е загасило цигарата.
Калин загаси лампата и легна до гаджето си. Нямаше как нощта да мине без секс. Не беше лягал до момиче от много отдавна. Направиха го съвсем тихо, след което си легнаха окончателно.
Преди Калин да затвори очи си каза наум Утре ще е един много хубав ден... Мама и тате като видят оценките...
На сутринта Вики беше направила вкусна закуска на всички. Наложи се да ги събуди, защото в противен случай топлите кифлички щяха да станат студени. Тя най-напред събуди гаджето си. Нужна беше само целувка. Калин стана и започна да крещи...типично в негов стил. След по-малко от пет минутки всички бяха на масата и закусваха.
- Аз хапвам и отивам в нас - каза Калин. - Ейй, аз трябваше снощи да се обадя на нашите.
Той извади телефона си и набра номера на майка си.
- Изключен е - продължи той. - Ще звънна на тате.
Калин набра и номера на баща си. Същата работа. И неговия телефон беше изключен.
- Хора, аз ще тръгвам. Ще се видим после. Bye!
Калин излезе и тръгна по малката улица, която водеше към къщата му. Тя беше съвсем наблизо и затова му бяха нужни по-малко от пет минути, за да стигне. Стигна и замръзна на място. Не можеше да повярва на очите си. Как е възможно, помисли си той. Сигурно съм объркал къщата.
Искаше му се да е объркал пътя. Той наистина не знаеше какво се случва. Почти нямаше следа от къщата му. Цялата беше разрушена. Отпред имаше полиция и линейка. Калин се приближи и видя как качват майка му, която беше покрита изцяло с бял чаршаф, както и баща му в линейката, а от малката му сестричка нямаше и следа. Калин не знаеше какво да направи. Падна на земята, затвори очи и заплака.