19 min reading
- IV -
Още есента на 1987 година, когато Радослав тръгна за София, за да подаде заявление в Деканата на Юридическия факултет за двугодишно отлагане на обучението си поради встъпване в казарма, беше решил да живее на общежитие. Даже беше се уговорил с негов съученик от гимназията, приет да следва Арабистика в Софийския университет, да са съквартиранти. Белин беше сериозно, умно и възпитано момче, отличаваше се висок интелект и солидни знания сред останалите пет турчета в класа. Майка му от дълги години работеше като детска учителка в ЦДГ „Митко Палаузов“ в центъра на града, а баща му, завършил преди десетина година АОНСУ, завеждаше отдел „Пропаганда и агитация“ към Окръжния комитет на БКП. Сближиха се в десети клас, когато Белин и семейството му изживяха поредица от драматични събития.
В началото на декември 1984 секретарят на ОК на БКП Георги Божинов повика Басри Хамидов, бащата на Белин в кабинета си, и в спокоен приятелски разговор му разкри, че им предстои трудна и тежка зима.
– Хам ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up