-XI-
Навалелият преди два дена сняг зави с дебела снежна пелена града. В ранното утро на 7 март 1999 година слънцето занаднича любопитно иззад заснежения връх Аида, мъчейки се да се промуши през бухлатите облаци, за да види как върви подготовката за празника на жените в областния град. Горкото! С кого ли щеше да празнува то утре? С любим или с любима? Ще подарява или ще получи подарък? Някакъв невидим, зъл демон подскачаше по неизчистените от снега тротоари, мяташе опашка, блъскаше се в забързаните хора и повтаряше: „То и Слънцето ви вече е джендърско! То и Слънцето ви е вече джендърско! Нещо нормално остана ли в човешкия ви свят?“ – Слънцето обаче не го чуваше. Светилото запразнува преди всички предстоящия празник на жената, майката, любимата. Огря щедро улици, площади и паркове, надникна през прозорци на къщи и блокове, прати по лъч на всеки, който му се усмихнеше. Кимаше приветливо на разминаващите се по тротоарите хора, носещи красиви букети и саксии с разцъфнали цветя, милваше ги ...