Бай Радко Темпото умря по същия начин, по който цял живот зидаше - скоростно! През Социализма беше скоростник, през Демокрацията също, та оставаше и през Смъртта да не е. Беше скоростник до последно - инфаркт и край. За броени минути си отиде. Не случайно му викаха Темпото. Докато редеше тухли, постоянно подвикваше на общите работници: "Темпо, темпо, че окъсняхме!" Така и умря - с темпо, сякаш щеше да окъснее за Онзи свят. Всичко стана толкова бързо - момчетата от бригадата още не можеха да повярват, че се беше случило. Малкият Сашко, който цели три години забъркваше кофите с вар и подаваше тухлите на бай Радко, така беше свикнал със своя майстор, че докато го гледаше как лежи безжизнен в ковчега със скръстени ръце, очакваше всеки момент той да му подвикне обичайното: "Темпо, темпо, че окъсняхме!" Сашко не беше свикнал да гледа бай Радко така - да бездейства, със скръстени ръце. Как!? По-скоро Земята щеше да спре да се върти, но не и бай Радко да легне със скръстени ръце и да бездейств ...