Сряда 9 ч. 30 мин.
Слънцето срамежливо си пробиваше път между високите дървета, чиито клони се преплитаха и образуваха арки над добре поддържаните алеи в парка.
Чисто е! Зелено и красиво! Като добре гледано дете!
На паркинга имаше много коли, но правеше най- много впечатление табелата, поставена на местото за паркиране “ За коли на инвалиди“.
„ Ако вземеш тук моето място, вземи и моята инвалидност! Подарявам ти я! “
Звучеше като проклятие, но имаше ред!
В голяма, слънчева зала с огромни до тавана прозорци имаше доста хора. Все в напреднала възраст. Стояха върху наредените предварително столове с високи облегалки и с вперени очи в мъжа, в средата на стаята, изправен до рояла, слушаха напътствията му.
Чуваше се единствено неговият топъл и мелодичен глас.
– Дами и господа, добре дошли на първият ни сеанс по терапия! Ще има и музика на живо, но засега, да се научим как да дишаме,,,
Седнете удобно на столовете, моля! Гърбовете ви да опират плътно облегалката на стола ви...Поставете краката ...