Животът понякога е такъв отвратителен помияр! Каниш го в дома си, слагаш му чиста салфетка и сребърни прибори на масата, а той се изпикава в супата ти и после блажено се хили, докато повръщаш върху снежнобялата ленена покривка. Много гадости беше видял, но точно такава не бе очаквал никога да му се случи. Дори и в най-страшните си детски кошмари, когато сънуваше, че земята се отваря и от дупката изпълзява голяма черна змия с огнени очи, а езикът ú бавно се плъзга и опипва мокрото му от пот коляно. Тоя сън, който го преследваше години наред и го караше всеки път да се напикава в леглото от страх, сега му се струваше невинен, като да тупнеш по очи от пързалката в мокрия пясък. Просто нищо и никакъв сън. А сега беше истинско, макар че докато ръката му се плъзгаше похотливо по копринената ú кожа и езикът му танцуваше по най-тайните ú местенца, всичко му се струваше като насън. Приказен сън, изпратен от някоя добра фея. А после феята стана вещица и вече нямаше събуждане – кошмарът изведнъж ...