Ти си едно създание, пълно с особености. Рядко се обаждаш, но когато го правиш, думите, излизащи от тези черешово- сладки устни, са енигми. Ти си едно загадъчно същество, един архаичен пъзел, който всички искат да дешифрират и запазят за себе си. Очите ти премигват с неизречени пакости; лицето ти винаги блести по-ярко от светлината на милион слънца, а усмивката ти, толкова мила и разтапяща, увърта хората на малкия ти пръст по-бързо, отколкото вятърът ни носи към теб.
И преди да се усетя, аз също бях пометена от твоето течение...