Господи, как обожавам палавите слънчеви зайчета - деца на пролетното слънце! Обичам си ги и те ме обичат. Заедно сме щура, палава банда, която рано сутрин с лудо обожание гали със светлини иглички Теб и буди високите вибрации на Любов и нежност. Те (зайчета) със щурият си нрав винаги събуждат първо мен (понеже още от дете си ме пожелаха за свой диригент). Събуждат ме с нетърпеливо пощипване по клепачите и шептят: "Хайде ставай време е за пакости! Искаме да танцуваме, зареждаме и посяваме усмивки! Хайде де, дай ни тон с протягане и усмивка!...... Тихо, тихо - шепна аз - да не събудим Любимото, че имаме уговорка, който се събуди пръв той люби. Понеже зная колко много Любимото обича да е първо не искам да го лишавам от тази радост. Сега ви давам ви тон и затварям очи! Вие нежно, но нахално, галете клепачите ушетата, вратлето, устните! По надолу няма да пипате там си е за мен ...ясно ли е !? - и им смигам заговорнически".Те зайчета усетили сладостта от ефирното докосване на прекрасното ти ...