Мисля, че никога досега не е имало такъв момент. Мисля, че дори и аз все още не мога да повярвам, че го има...
За един такъв момент си струва да се родиш и да се бориш, за един такъв момент си струва да умреш...
Не вярвах, че всичко е истина, всичко, което ми казваше до сега. Не вярвах, че наистина ти ме обичаш... така безумно.
Точно, когато се научих да живея без теб, да не чувствам нищо... когато празнотата в мен ме бе опила и ставах зависима от нея. Точно, когато знаех че това е моят път, моето щастие, когато вярвах, че апатията е единственият изход. Когато света нямаше смисъл и така непоносимата доскоро празнота, бе моето всичко. Когато отричах, че има нещо истинско и значимо. Когато бе ми все едно дали нещо ще се случи или никога няма да го има. Когато нищо нямаше вкус, когато цветовете бяха само цвят на пуст и мъртъв бряг. Когато бях на миг разстояние, да пратя любовта по дяволите. Когато слагах последните каменни блокове в стената скриваща ме от всичко. Когато те молех да си оти ...