3 min reading
Мисля, че никога досега не е имало такъв момент. Мисля, че дори и аз все още не мога да повярвам, че го има...
За един такъв момент си струва да се родиш и да се бориш, за един такъв момент си струва да умреш...
Не вярвах, че всичко е истина, всичко, което ми казваше до сега. Не вярвах, че наистина ти ме обичаш... така безумно.
Точно, когато се научих да живея без теб, да не чувствам нищо... когато празнотата в мен ме бе опила и ставах зависима от нея. Точно, когато знаех че това е моят път, моето щастие, когато вярвах, че апатията е единственият изход. Когато света нямаше смисъл и така непоносимата доскоро празнота, бе моето всичко. Когато отричах, че има нещо истинско и значимо. Когато бе ми все едно дали нещо ще се случи или никога няма да го има. Когато нищо нямаше вкус, когато цветовете бяха само цвят на пуст и мъртъв бряг. Когато бях на миг разстояние, да пратя любовта по дяволите. Когато слагах последните каменни блокове в стената скриваща ме от всичко. Когато те молех да си оти ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up