Apr 3, 2011, 10:16 PM

Ти си първата и последна жена, която съм обичал 

  Prose » Narratives
1098 0 0
5 мин reading
"Глупак" - изстена в съня си Ирена. Какво ли измъчваше тази жена, та и в съня си нямаше покой? Беше жена на средна възраст, но все още запазена.
Мишо, напоследък почти всяка вечер се прибираше пиян. Стана неразговорлив. Не искаше да сподели и с Ирена. Промени походката си. Попрегърби се. Погледът му се замъгли. Като че ли не му се искаше да живее. Всичко си имаха. Не им липсваше нищо. Синът им Радостин следваше в чужбина. Докато един ден Мишо се обади от офиса.
- Ало, Ирена, искаш ли довечера да отидем на ресторант?
- Разбира се, Мишо. Та ние отдавна не сме ходили никъде.
Наистина, отдавна не бяха ходили на опера, театър, дори и на ресторант. Как искаше да послуша малко музика, да си поиграе и да се порадва на живота. Желаеше да забрави за малко грижите, които бяха я притиснали напоследък. Притесняваше се за състоянието на Мишо. Познаваше го онзи, милият и усмихнат, а сега? Какво ли го измъчваше? Не я притесняваше с нищо. Не беше агресивен, както някои други мъже. А просто се затвори в ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Герасова All rights reserved.

Random works
: ??:??