Слънцето изгрява над брега, осеян с хиляди черупки на миди. Бурята вилня дълго тази нощ, за да изтръгне и преобърне сърцето на морето, а може би това беше една груба, неразбрана милувка. Само морето знаеше или поне така се надяваше студеният вятър.
Ти така и не дойде...
Скрита в сенките на огромното дърво, което растеше близо до пътя, отделящ високия скалист масив от плажа, гледах надвисналите облаци, които бързо смиряваха своя буен нрав под гальовните пръсти на слънцето. Там обаче не можех да се предпазя от хапещия вятър, който подемаше изпълнения ми с болка вой и го отнасяше към бурята, която се отдалечаваше навътре в морето. Затова се отказах да се крия и излязох на плажа, брулен от кинжалите на ледения дъжд и ударите на нестихващия вятър. Пристъпвайки бавно към морето, събух едната си обувка, а после другата, оставих студеното слънце да погали влажните ми страни и направила още няколко крачки, седнах на мокрия пясък, точно където вълните целуваха ходилата ми и с тих шепот ме прилас ...