Nov 26, 2019, 4:47 PM

Ти защо дойде 

  Prose » Narratives
749 0 2
7 min reading
Мария беше от онези жени, с открита и отворена душа. С голямо сърце, от безстрашните. Всеки си мислеше, че може да влезне в душата й от раз, защото беше пряма и може да прекоси всеки хлъзгав сантиметър , без затруднения. Но всички те пропускаха едно единствено нещо, което беше характерно за такъв тип душа, че ако си позволиш да прекрачиш границата, рискуваш да се загубиш, тоест да се самоубиеш. Обикновено човек се препъва именно, когато се подхлъзне и премине допустимото.
Мария обичаше с цял размах, с особена сила и мекота. Такава мекота, която може да изригне като памук от душата, ако бъде докосната правилно. Силата й беше безпощадна към лъжи и лицемерие, както и към всички възможни грозни думи започващи с „Л“, но не и към най – красивата: Любов.! Силата на такъв дух е придобита свише. Казват, че се дава само на тези, които могат да я понесат, тоест да я носят.
Мария и Георги се запознаха случайно през един октомврийски стихиен ден, когато небето беше разтворило широко обятията си и с ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодорка Атанасова All rights reserved.

Random works
: ??:??