2 min reading
- Тишина!!!
Така и не разбрах кога той извика с глас, напомнящ на ранено животно. Толкова бях свикнала с тихото му присъствие, че този вик ме накара да изтръпна. Погледнах го, но той бе извил шията си като лебед и като че ли не искаше да погледна в очите му. Какво ли криеше? Защо отново само извика и извърна глава? Толкова ли бе трудно да се разплаче пред мен и пред егоистичната ми натура, да тропне с крак и да ме накара да изтръпна, както го правеше в началото?
Но какво ли е чувството да живееш с егоист, нарцистичен тип, който никога така и не обърна поне една секунда внимание на някого другиго? Колко ли е трудно да преглъщаш огорчение след огорчение, да се бориш за изгубена война и въпреки всичко, пак да намериш сили да станеш? Колко ли горчи обидата след поредния себичен акт, без дори да се замислиш за човека до теб?
Сигурно не издържа. Но защо той гледа на мен като на наказание за някакви стари грехове? Защо след всички болки пак стои при мен? Вярно ли любовта учела на търпение? За ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up